СКЪПИ КОЛЕГИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧИТАТЕЛИ НА “ЗНАМЕ”

От го­ди­ни  и от по­с­ле­д­ния брой, Ве­с­т­ни­кът ста­ва на 59 го­ди­ни. Вся­ка про­лет го­ди­ни­те се ум­но­жа­ват, а хо­ра­та, ко­и­то го   оби­чат, все та­ка ги има.

Чо­век има  по­т­ре­ба да  про­че­те за дру­ги­те, за жи­во­та, ша­рен, тъ­жен и ве­сел. Ста­ра ру­б­ри­ка, но­ва ру­б­ри­ка, тър­се­ния,  идеи, спо­лу­ч­ли­ви и не до­там, но ви­на­ги за­ра­ди и в име­то на чи­та­те­ля- то­ва е ве­с­т­ни­кът ни.

И та­къв го оби­ча­ме- ние, пре­ди­ш­ни­те, и дне­ш­ни­те, а ве­ро­я­т­но и ут­ре­ш­ни­те „Зна­ме”-но­с­ци.Чо­век се при­вър­з­ва, за­що­то без да усе­ща до­ри, ве­с­т­ни­кът се пре­в­ръ­ща в не­го­ва съ­д­ба, ко­га­то е в ре­да­к­ци­я­та, ко­га­то е част от пи­ше­щи­те, ко­га­то е про­с­то чи­та­тел.

Аз тру­д­но пре­жи­вях раз­дя­ла­та. Ся­каш не­що се от­къ­с­на от мен, ма­кар че то е тук, в сър­це­то ми, за­що­то не мо­жеш да сло­жиш чер­та на тол­ко­ва мно­го  вре­ме- го­ди­ни, ме­се­ци, дни .Имам и па­зя спо­ме­ни за  го­ля­ма част от до­с­то­ле­п­ни­те ве­с­т­ни­кар­с­ки го­ди­ни. Не­ка се по­ра­д­ва­ме на го­ди­ш­ни­на­та!

Не­ка си по­же­ла­ем здра­ве и да­дем про­ш­ка на оне­зи, ко­и­то на­ми­рат ве­с­т­ни­ка за от­жи­ве­ли­ца. Той е ле­то­пи­сец и ще си ос­та­не та­къв, до­ка­то го има!

С ми­съл за вси­ч­ки вас!

Ва­ша Ма­рия Стан­че­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.