НЕУМОРНИЯТ ВЕСТОНОСЕЦ

Ка­то ху­ба­ва при­ка­з­ка зву­чи ня­ко­га до­б­ри­ят спо­мен за на­ча­ло­то на ве­с­т­ни­ка.Бях учи­тел по бъл­гар­с­ки език в ос­но­в­но­то учи­ли­ще – Гър­чи­но­во. Ня­кой до­не­се вест, че в но­вия ок­ръг – Тър­го­ви­ще за­по­ч­ва да из­ли­за и нов ве­с­т­ник „Зна­ме на ко­му­ни­з­ма”. Ко­ле­га ме по­д­ти­к­на да на­пи­ша до­пи­с­ка. Не се по­ко­ле­бах и на­пи­сах пър­ва­та си до­пи­с­ка за ве­с­т­ни­ка. Из­пи­тах при­я­т­но чу­в­с­т­во, ко­га­то я ви­дях от­пе­ча­та­на в един от пър­ви­те бро­е­ве на ве­с­т­ни­ка. То­ва бе­ше на­ча­ло­то.

За­по­ч­нах по-че­с­то да пи­ша и един ден жур­на­ли­с­тът Жи­в­ко Жи­в­ков ме по­о­щ­ри и ме за­пи­са ка­то съ­т­ру­д­ник. То­зи жур­на­лист на­п­ра­ви мно­го за пър­ви­те до­пи­с­ни­ци на ве­с­т­ни­ка. По­с­те­пен­но ве­с­т­ни­кът се на­ло­жи с ав­то­ри­тет и ста­на ка­то не­об­хо­ди­мост. За­по­ч­на да слу­жи на жи­во­та. Ста­на ин­те­ре­сен за чи­та­те­ли­те от вся­ка въз­раст. Аз се при­вър­зах мно­го към ве­с­т­ни­ка. Ид­вах ли в Тър­го­ви­ще по ня­коя ра­бо­та, на­ми­рах вре­ме да се от­бия и в ре­да­к­ци­я­та. Осо­бе­но, ко­га­то във ве­с­т­ни­ка ра­бо­те­ше та­лан­т­ли­ви­ят жур­на­лист Хри­с­то Ста­нев. Той ста­на ка­то при­те­га­те­лен цен­тър. Че­с­то тър­се­х­ме сре­щи с не­го, от ко­го­то на­у­ча­ва­х­ме но­ви­ни за ав­то­ри, за за­бе­ле­жи­тел­ни твор­би. От Хри­с­то Ста­нев се уче­х­ме и на жур­на­ли­с­ти­ка – как да пи­шем есе­та, очер­ци, раз­ка­зи. Той по­о­щ­ря­ва­ше и по­е­ти­ч­ни­те ни опи­ти.

 А ве­с­т­ни­кът слу­же­ше на жи­во­та. Ос­тър бе­ше по­ня­ко­га не­го­ви­ят език. Не ща­де­ше кри­ви­те ра­бо­ти в ок­ръ­га. По­ма­га­ше за раз­ви­ти­е­то му. Ве­д­нъж бях на­пи­сал кри­ти­чен ма­те­ри­ал за за­ба­вя­не стро­е­жа на но­во­то учи­ли­ще в се­ло. Оча­к­вах на­ка­за­ние, но то­ва не ста­на, за­що­то от ве­с­т­ни­ка се оба­ди­ли до се­ло и са ме за­щи­ти­ли.

Счи­там, че ве­с­т­ни­кът и днес про­дъл­жа­ва до­б­ри­те тра­ди­ции. Той и се­га до­б­ре от­ра­зя­ва но­ви­те про­ме­ни, ко­и­то на­с­тъ­пи­ха с ид­ва­не­то на де­мо­к­ра­ци­я­та. Ве­с­т­ни­кът ста­на още по-тър­сен и че­ти­вен. Раз­но­о­б­ра­зи се не са­мо те­ма­ти­ч­но, но и в жан­ро­во от­но­ше­ние.

 В не­го ви­на­ги има ма­те­ри­а­ли, ко­и­то про­во­ки­рат чи­та­те­ля. Аз ли­ч­но с го­лям ин­те­рес по­с­ре­щам все­ки брой. Не­за­ви­си­мо, че еки­път му е по-ма­ло­б­ро­ен в сра­в­не­ние с ми­на­ли­те го­ди­ни, ве­с­т­ни­кът по­д­дър­жа ви­со­ко ра­в­ни­ще и до­б­ре слу­жи на съ­в­ре­ми­е­то ни. Той се явя­ва ка­то не­у­мо­рен ве­с­то­но­сец в жи­во­та ни.

Иван Стой­чев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.