Като хубава приказка звучи някога добрият спомен за началото на вестника.Бях учител по български език в основното училище – Гърчиново. Някой донесе вест, че в новия окръг – Търговище започва да излиза и нов вестник „Знаме на комунизма“. Колега ме подтикна да напиша дописка. Не се поколебах и написах първата си дописка за вестника. Изпитах приятно чувство, когато я видях отпечатана в един от първите броеве на вестника. Това беше началото.
Започнах по-често да пиша и един ден журналистът Живко Живков ме поощри и ме записа като сътрудник. Този журналист направи много за първите дописници на вестника. Постепенно вестникът се наложи с авторитет и стана като необходимост. Започна да служи на живота. Стана интересен за читателите от всяка възраст. Аз се привързах много към вестника. Идвах ли в Търговище по някоя работа, намирах време да се отбия и в редакцията. Особено, когато във вестника работеше талантливият журналист Христо Станев. Той стана като притегателен център. Често търсехме срещи с него, от когото научавахме новини за автори, за забележителни творби. От Христо Станев се учехме и на журналистика – как да пишем есета, очерци, разкази. Той поощряваше и поетичните ни опити.
А вестникът служеше на живота. Остър беше понякога неговият език. Не щадеше кривите работи в окръга. Помагаше за развитието му. Веднъж бях написал критичен материал за забавяне строежа на новото училище в село. Очаквах наказание, но това не стана, защото от вестника се обадили до село и са ме защитили.
Считам, че вестникът и днес продължава добрите традиции. Той и сега добре отразява новите промени, които настъпиха с идването на демокрацията. Вестникът стана още по-търсен и четивен. Разнообрази се не само тематично, но и в жанрово отношение.
В него винаги има материали, които провокират читателя. Аз лично с голям интерес посрещам всеки брой. Независимо, че екипът му е по-малоброен в сравнение с миналите години, вестникът поддържа високо равнище и добре служи на съвремието ни. Той се явява като неуморен вестоносец в живота ни.
Иван Стойчев