ПРОФ.Д-Р ИНЖ.СТОЯН БРАТОЕВ – ШЕФЪТ НА СТОЛИЧНОТО МЕТРО, Е ОТ ТЪРГОВИЩКО

-Проф.Бра­то­ев, Вие сте тръ­г­нал от ро­д­но­то с.Пре­си­ян, Тър­го­ви­щ­ко, за да сти­г­не­те до та­зи най-ви­со­ка по­зи­ция – гла­в­ни­ят чо­век, ди­ре­к­то­рът на „Ме­т­ро­по­ли­тен” ЕАД-фир­ма­та, ко­я­то строи со­фий­с­ко­то ме­т­ро. Ка­к­то се ка­за при на­г­ра­ж­да­ва­не­то Ви с ор­ден „Ста­ра пла­ни­на”: „Сто­ли­ч­но­то ме­т­ро е пре­к­ра­сен при­мер за клю­чов про­ект с ог­ро­мен сми­съл, до­с­той­но из­пъл­не­ние, из­к­лю­чи­тел­на сло­ж­ност и зна­чи­тел­ни об­ще­с­т­ве­ни по­л­зи”. По­с­ве­тил сте жи­во­та си на та­зи ка­у­за-сто­ли­ч­но­то ме­т­ро, за­ра­ди ко­е­то 55 000 ко­ли по-мал­ко дне­в­но се дви­жат по ули­ци­те на Со­фия. Ка­к­ви  са още по­л­зи­те от то­зи зе­лен про­ект?

-Пър­во ис­кам да бла­го­да­ря за въз­мо­ж­но­ст­та, ко­я­то ми пре­до­с­та­вя­те чрез Вашия ве­с­т­ник да на­п­ра­вя „кон­такт” с мо­и­те зем­ля­ци. На Ва­шия въ­п­рос ще ка­жа, че Ме­т­ро­по­ли­тен ЕАД  е ак­ци­о­нер­но дру­же­с­т­во с ед­но­ли­чен со­б­с­т­ве­ник Сто­ли­ч­на об­щи­на. То  е ос­но­в­на­та ор­га­ни­зация, ко­я­то уп­ра­в­ля­ва про­це­са на стро­и­тел­с­т­во и из­вър­ш­ва ця­ла­та ек­с­п­ло­а­та­ция на из­г­ра­де­ни­те  уча­с­тъ­ци.

Ефе­к­ти­в­ни­ят ха­ра­к­тер на ме­т­ро­то за гра­да се по­т­вър­ж­да­ва от го­ле­ми­те  об­ще­с­т­ве­ни по­л­зи от  за­вър­ше­ни­те уча­с­тъ­ци. Днес  то пре­во­з­ва око­ло 340 хил. пъ­т­ни­ка дне­в­но, спо­ма­га за на­ма­ля­ва­не­то на тра­фи­ка  в пре­то­ва­ре­на­та с ав­то­мо­би­ли сто­ли­ца с око­ло 25%, ка­то бла­го­да­ре­ние на не­го по ули­ци­те на гра­да дне­в­но се дви­жат око­ло 55 хил. ав­то­моби­ла  по-мал­ко и  се на­ма­ля­ва  ко­ли­че­с­т­во­то на из­х­вър­ля­ни­те вре­д­ни  га­зо­ве с над 79 хил.то­на го­ди­ш­но. Всле­д­с­т­вие на зна­чи­тел­но по-ви­со­ка­та ско­рост на при­дви­ж­ва­не на пъ­т­ни­ци­те  с ме­т­ро­то в сра­в­не­ние с ос­та­на­ли­те ви­до­ве тран­с­порт- об­ще­с­т­вен и ли­ч­ни ав­то­мо­би­ли пъ­т­ни­ци­те в ме­т­ро­то дне­в­но ико­но­ми­с­ват око­ло 116 хил. чо­ве­ко­ча­са- ко­е­то е един из­к­лю­чи­тел­но ва­жен со­ци­а­лен ефект.

-Не­ве­д­нъж  и на най-ви­со­ко ни­во се из­тъ­к­ва „Ва­ша­та по­с­ве­те­ност, ку­раж и про­фе­си­о­на­ли­зъм” в ка­че­с­т­во­то Ви на ме­ни­джър на то­зи стра­те­ги­че­с­ки про­ект. Ве­ро­я­т­но е тру­д­но, дя­вол­с­ки тру­д­но / В ме­т­ро­то ле­с­ни ра­бо­ти ня­ма/. Как се по­с­ти­га вси­ч­ко то­ва в чо­ве­ш­ки план-от­къ­де тол­ко­ва енер­гия и ен­ту­си­а­зъм, про­фе­со­ре?

-За ус­пе­ш­но­то стро­и­тел­с­т­во и ек­с­п­ло­а­та­ция на ме­т­ро­то  се на­ло­жи  през го­ди­ни­те по­с­те­пен­но да фор­ми­ра­ме еки­пи от спе­ци­а­ли­с­ти, ко­и­то в про­це­са на ра­бо­та­та при­до­би­ха зна­чи­те­лен опит. Въ­п­ре­ки то­ва, по­с­то­ян­но се на­ла­га  да обу­ча­ва­ме но­ви ка­д­ри. В мо­мен­та по на­ша за­я­в­ка се по­д­го­т­вят  око­ло 150 сту­ден­та. Ка­к­то по вре­ме на обу­че­ни­е­то в уни­ве­с­ти­те­ти­те, та­ка и при обу­че­ни­е­то при нас  фор­ми­ра­ме съ­в­ме­с­т­ни из­пи­т­ни ко­ми­сии от уни­вер­си­те­т­с­ки пре­по­да­ва­те­ли и на­ши спе­ци­а­ли­с­ти, ко­и­то по съ­с­та­ве­ни от нас уче­б­ни про­г­ра­ми из­пи­т­ват сту­ден­ти­те или за­вър­ши­ли­те спе­ци­а­ли­с­ти. Ни­во­то на на­ши­те ка­д­ри за те­зи обу­че­ния е из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ко- в ме­т­ро­по­ли­те­на  ра­бо­тят 5 спе­ци­а­ли­с­та с до­к­тор­с­ка сте­пен. В ча­с­т­ност аз съ­що уча­с­т­вам в те­зи обу­че­ния, ка­то че­та курс ле­к­ции по по­д­зем­но стро­и­тел­с­т­во в мин­но­ге­о­ло­ж­кия уни­вер­с­ти­тет,  къ­де­то ка­то ха­би­ли­ти­ра­но ли­це съм хо­но­руван про­фе­сор.  Въ­п­ре­ки  сло­ж­ни­те ус­ло­вия, в ко­и­то се строи ме­т­ро­то в Со­фия, еки­път на на­ша­та ком­па­ния съ­в­ме­с­т­но с мно­го­б­рой­ни­те про­е­к­тан­ти и стро­и­те­ли ус­пя­ва в ед­ни не­ми­с­ли­ми пре­ди го­ди­ни сро­ко­ве  и при ед­ни от най-ни­с­ки­те в Ев­ро­па це­ни за то­зи тип съ­о­ръ­же­ния   на ви­со­ко ни­во да за­вър­ш­ва  от­дел­ни­те уча­с­тъ­ци от ме­т­ро­то. По­ка­за­тел­нен за то­ва е фа­к­тът, че пър­ви­те 9,5км от ме­т­ро­то, за­по­ч­на­ти по­е­та­п­но през 1979-1984г са из­г­ра­ж­да­ни це­ли 20 го­ди­ни, до­ка­то за по­с­ле­д­ни­те 10 го­ди­ни сме за­вър­ши­ли и въ­ве­ли в ек­с­п­ло­а­та­ция це­ли 31км ме­т­ро. То­ва ня­ма­ше как да се слу­чи без вклю­ч­ва­не­то на обе­к­та за фи­нан­си­ра­не от Ев­ро­пей­с­ки­те фон­до­ве- ЕФРР и КФ с не­мал­ко съ­фи­нан­си­ра­не от СО.  По­ра­ди ефе­к­ти­в­но­то уп­ра­в­ле­ние и стро­га­та фи­нан­со­ва ди­с­ци­п­ли­на  ме­т­ро­то в Со­фия мно­го­к­ра­т­но е да­ва­но за при­мер на ре­ди­ца фо­ру­ми на Ев­ро­пей­с­ка­та ко­ми­сия,  Ев­ро­пей­с­ка­та ин­ве­с­ти­ци­он­на бан­ка,  от ми­ни­с­тер­с­ки съ­вет, ми­ни­се­тр­с­то­в­то на тран­с­пор­та ин­фор­ма­ци­он­ни­те те­х­но­ло­гии и съ­о­б­ще­ни­я­та и Сто­ли­ч­на об­щи­на. Кол­ко­то до то­ва да­ли е тру­д­но  да се по­с­ти­гат те­зи ре­зул­та­ти.  Да то­ва е та­ка. Ме­т­ро­то е из­к­лю­чи­телн­о сло­жен обект. Но още от ран­ни го­ди­ни съм при­ви­к­нал на труд, та­ка че то­ва, че се на­ла­га по­с­то­ян­но да съм в ин­тен­зи­вен ре­жим на ра­бо­та не ме при­те­с­ня­ва.

-Оби­ча­те да при­по­м­ня­те ан­г­лий­с­ка­та по­го­вор­ка, ко­я­то гла­си, че „Чо­век се иден­ти­фи­ци­ра с две не­ща : със се­мей­с­т­во­то си и с про­фе­си­я­та си”, ос­та­на­ло­то са по­д­ро­б­но­с­ти.  Вие сте ро­дом  от тър­го­ви­щ­ко­то се­ло Пре­си­ян,  ка­к­во си спом­ня­те за Ва­ше­то де­т­с­т­во?

-Мо­е­то про­фе­си­о­нал­но раз­ви­тие е свър­за­но с ме­т­ро­то в Со­фия. След ка­то за­вър­ших ос­но­в­но­то си об­ра­зо­ва­ние в с.Пре­си­ян, от 8 клас  на­пу­с­нах ро­д­но­то си се­ло и там хо­дех ос­но­в­но през ва­кан­ци­и­те.  За­вър­ших ма­те­ма­ти­че­с­ка па­ра­лел­ка, а след  то­ва по обя­ве­ни от Сто­ли­ч­на об­щи­на ме­с­та за по­д­го­то­в­ка на ка­д­ри за ме­т­ро­то в Со­фия  кан­ди­да­т­с­т­вах и бях при­ет да сле­д­вам ме­т­ро­с­т­ро­и­тел­с­т­во в Санкт-Пе­тер­бур­г­с­кия тран­с­пор­тен  уни­ве­с­ти­тет. След за­вър­ш­ва­не­то на уни­вер­си­те­та за­по­ч­нах ра­бо­та ка­то те­х­ни­че­с­ки ръ­ко­во­ди­тел на пър­ви­те обе­к­та на  ме­т­ро­то, а три го­ди­ни по-къ­с­но бях при­ет за ре­до­вен ас­пи­рант в гор­ния уни­ре­в­си­тет на ка­те­д­ра”Ту­не­ли и ме­т­ро­по­ли­те­ни”. През 1985г  за­щи­тих ди­сер­та­ция по ме­т­ро­с­т­ро­и­тел­с­т­во и  от 1985г по раз­пре­де­ле­ние по­с­тъ­пих в На­у­ч­но­и­з­с­ле­до­ва­тел­с­кия стро­и­те­лен ин­с­ти­тут ка­то на­у­чен, а впо­с­ле­д­с­т­вие се ха­би­ли­ти­рах ка­то ста­ри­ши на­у­чен съ­т­ру­д­ник съ­що по по­д­зем­но стро­и­тел­с­т­во . През то­зи пе­ри­од  ра­бо­тих  за съ­з­да­ва­не­то на нор­ма­ти­в­на­та ба­за за стро­и­тел­с­т­во­то на ме­т­ро­то в Со­фия. Уча­с­т­вах съ­що та­ка в раз­ра­бо­т­ва­не­то на  две ръ­ко­во­д­т­ва за про­е­к­ти­ра­не на по­д­зем­ни съ­о­ръ­же­ния. То­га­ва  пу­б­ли­ку­вах и пър­ва­та си кни­га”Пли­т­ко за­ло­же­ни ме­т­ро­по­ли­те­ни”. През 1992г след ка­то се ха­би­ли­ти­рах  и то­га­ва­ш­ния кмет на Со­фия проф. А.Ян­чу­лев ме по­ка­ни в ОФ и Ме­т­ро­по­ли­тен , а от 1999г съм Из­пъл­ни­те­лен ди­ре­к­тор на Ме­т­ро­по­ли­тен ЕАД.  Ра­бо­тел сам с ня­кол­ко кме­та за раз­ви­ти­е­то на ме­т­ро­то в Со­фия и все­ки от тях в ед­на или дру­га сте­пен е по­мо­г­нал за раз­ви­ти­е­то на то­зи уни­ка­лен и сло­жен обект. С уми­ле­ние си спом­ням го­ди­ни­те пре­ка­ра­ни в ро­д­но­то ми се­ло и ви­на­ги да­вам за при­мер на мо­и­те дъ­ще­ри пре­к­ра­с­ни­те от­но­ше­ния, ко­и­то има­х­ме и има­ме  със съ­се­ди­те и в се­мей­с­т­во­то.  Бя­х­ме го­ля­мо се­мей­с­т­во и ма­кар да жи­ве­е­х­ме скром­но, на­ша­та къ­ща бе­ше ед­но от ме­с­та­та, къ­де­то  по­с­то­ян­но ки­пе­ше от жи­вот.  В нея се съ­би­ра­ха вси­ч­ки съ­се­д­с­ки де­ца, но май­ка ми ни­ко­га не е про­ду­ма­ла, че пра­вим па­ко­с­ти или че сме мно­го па­ла­ви.  На­про­тив, ра­д­ва­ше  се на вси­ч­ки  и ка­з­ва­ше че вси­ч­ки де­ца от ма­ха­ла­та са не­й­ни.   По­д­дър­жам по­с­то­я­нен кон­такт  с ня­кои от връ­с­т­ни­ци­те си.  Че­с­то се чу­ва­ме, но за съ­жа­ле­ние, по-ря­д­ко се ви­ж­да­ме с на­ши  при­я­те­ли и  бли­з­ки,  ко­и­то жи­ве­ят в Тър­го­ви­ще и ра­йо­на.

-Вие сте из­к­лю­чи­тел­но за­ет чо­век, вда­ден в ра­бо­та­та , но ми­на­ва­ли ли сте през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни през Тър­го­ви­щ­ко, има­ли ли сте кон­та­к­ти с хо­ра от ро­д­ния край?

-До края на 90-те го­ди­ни май­ка ми жи­ве­е­ше в с.Пре­си­ян и че­с­то по­се­ща­вах ро­д­но­то си се­ло. Там се ви­ж­да­х­ме с на­ши бли­з­ки и по­з­на­ти. След то­ва, по здра­во­с­ло­в­ни при­чи­ни, тя се пре­ме­с­ти в  апар­та­мен­та, кой­то ро­ди­те­ли­те ми има­ха  в Тър­го­ви­ще, в бли­зост до се­с­т­ра ми и по-че­с­то я по­се­ща­ва­х­ме  в Тър­го­ви­ще. За съ­жа­ле­ние, къ­ща­та на се­ло се на­ло­жи да я про­да­дем за­що­то  дъл­ги го­ди­ни ни­кой не жи­ве­е­ше там и за­по­ч­на се се ру­ши. Не­за­ви­си­мо от то­ва, ма­кар и ря­д­ко хо­дим до с. Пре­си­ян.  По­д­дър­жам кон­ка­к­ти с на­ши съ­се­ди и при­я­те­ли от де­т­с­т­во­то, ко­и­то жи­ве­ят   в ра­йо­на. По­ел  съм ан­га­жи­мент за вто­ри ав­густ, ко­га­то има съ­бор на се­ло­то да оти­дем със се­мей­с­т­во­то ми. От вре­ме на вре­ме ид­ва­ме съ­що и в Тър­го­ви­ще.

 -Ще до­ве­де­те ли ня­ко­га  два­ма­та си вну­ка, за да стъ­пят на зе­мя­та, от­къ­де­то е тръ­г­нал те­х­ни­ят име­нит дя­до?

-Със съ­п­ру­га­та ми има­ме две дъ­ще­ри. Го­ля­ма­та – Ро­зин­ка, за­вър­ши ме­ж­ду­на­ро­д­ни ико­но­ми­че­с­ки от­но­ше­ния, а мал­ка­та  Бо­ря­на -пра­во.  От го­ля­ма­та ни дъ­ще­ря, ко­я­то е омъ­же­на в Гер­ма­ния,  има­ме внук Кри­с­ти­ан на 7 го­ди­ни и вну­ч­ка Ан­на-Со­фи на 4 го­ди­ни. С тях че­с­то се чу­ва­ме и ви­ж­да­ме по „Скайп”. Ма­кар да жи­ве­ят да­ле­че от нас, ни по­се­ща­ват ня­кол­ко пъ­ти го­ди­ш­но. То­ва ля­то,  в края на ме­сец юли, ще бъ­дат при нас и са пла­ни­ра­ли да по­чи­ва­ме за­е­д­но ед­на се­д­ми­ца на мо­ре­то, ка­то пъ­тьом  смя­та­ме   да ми­нем през с.Пра­е­си­ян да им по­ка­жа  ро­д­но­то си се­ло, а  съ­що през  Тър­го­ви­ще  и Шу­мен, къ­де­то имат ле­ля – там,  при дъ­ще­ря си жи­вее по-го­ля­ма­та ми  се­с­т­ра. От мал­ка­та ни дъ­ще­ря, ко­я­то  се омъ­жи  през 2016 г.,  има­ме  един пре­к­ра­сен  де­се­т­ме­се­чен внук Спа­си­мир. Те са по­к­рай нас и има­ме въз­мо­ж­ност  че­с­то да го ви­ж­да­ме и да му се  ра­д­ва­ме.

-За­по­вя­дай­те в Тър­го­ви­ще на не­го­вия го­лям ед­но­се­д­ми­чен пра­з­ник в на­ча­ло­то на м.май-тра­ди­ци­он­ни­ят про­ле­тен па­на­ир и „Из­ло­же­ние -2018″, ка­к­то и на пра­з­ни­ка на град ни – 14 май, за да по­чу­в­с­т­ва­те ат­мо­с­фе­ра­та на дне­ш­но Тър­го­ви­ще.

-Бла­го­да­ря за по­ка­на­та да по­се­тя гра­да на па­ни­ра, свър­зан с пра­з­ни­ка и ако не се яви ня­коя се­ри­о­з­на пре­ч­ка ще се по­с­та­рая да до­й­да. Ед­ни от спо­ме­ни­те ми от де­т­с­т­во­то са свър­за­ни с то­зи па­на­ир. Ка­то ма­лък, ко­га­то жи­ве­ех в с.Пре­си­ян, вся­ка го­ди­на хо­де­х­ме с ро­ди­те­ли­те ни на па­на­и­ра. По-къ­с­но, по­се­ща­вай­ки ро­ди­те­ли­те си, съ­що че­с­то сме би­ли за­е­д­но със  се­мей­с­т­во­то ми в Тър­го­ви­ще. По­м­ня кол­ко се ра­д­ва­ха де­ца­та ни ка­то мал­ки, ка­го­то ги во­зе­х­ме на ло­д­ки в езе­ро­то „Бо­ро­во око” .  В за­к­лю­че­ние ис­кам  да  Ви бла­го­да­ря, че чрез то­ва ин­тер­вю в за­бър­за­но­то  ми еже­д­не­вие се вър­нах  към де­т­с­т­во­то и ро­д­ния край. Още ве­д­нъж ис­кам да по­же­лая здра­ве и ра­дост на мо­и­те зем­ля­ци, бли­з­ки и при­я­те­ли от тър­го­ви­щ­кия край.

Ин­тер­вю на  Де­я­на Въл­че­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.