-Проф.Братоев, Вие сте тръгнал от родното с.Пресиян, Търговищко, за да стигнете до тази най-висока позиция – главният човек, директорът на „Метрополитен“ ЕАД-фирмата, която строи софийското метро. Както се каза при награждаването Ви с орден „Стара планина“: „Столичното метро е прекрасен пример за ключов проект с огромен смисъл, достойно изпълнение, изключителна сложност и значителни обществени ползи“. Посветил сте живота си на тази кауза-столичното метро, заради което 55 000 коли по-малко дневно се движат по улиците на София. Какви са още ползите от този зелен проект?
-Първо искам да благодаря за възможността, която ми предоставяте чрез Вашия вестник да направя „контакт“ с моите земляци. На Вашия въпрос ще кажа, че Метрополитен ЕАД е акционерно дружество с едноличен собственик Столична община. То е основната организация, която управлява процеса на строителство и извършва цялата експлоатация на изградените участъци.
Ефективният характер на метрото за града се потвърждава от големите обществени ползи от завършените участъци. Днес то превозва около 340 хил. пътника дневно, спомага за намаляването на трафика в претоварената с автомобили столица с около 25%, като благодарение на него по улиците на града дневно се движат около 55 хил. автомобила по-малко и се намалява количеството на изхвърляните вредни газове с над 79 хил.тона годишно. Вследствие на значително по-високата скорост на придвижване на пътниците с метрото в сравнение с останалите видове транспорт- обществен и лични автомобили пътниците в метрото дневно икономисват около 116 хил. човекочаса- което е един изключително важен социален ефект.
-Неведнъж и на най-високо ниво се изтъква „Вашата посветеност, кураж и професионализъм“ в качеството Ви на мениджър на този стратегически проект. Вероятно е трудно, дяволски трудно / В метрото лесни работи няма/. Как се постига всичко това в човешки план-откъде толкова енергия и ентусиазъм, професоре?
-За успешното строителство и експлоатация на метрото се наложи през годините постепенно да формираме екипи от специалисти, които в процеса на работата придобиха значителен опит. Въпреки това, постоянно се налага да обучаваме нови кадри. В момента по наша заявка се подготвят около 150 студента. Както по време на обучението в унивеститетите, така и при обучението при нас формираме съвместни изпитни комисии от университетски преподаватели и наши специалисти, които по съставени от нас учебни програми изпитват студентите или завършилите специалисти. Нивото на нашите кадри за тези обучения е изключително високо- в метрополитена работят 5 специалиста с докторска степен. В частност аз също участвам в тези обучения, като чета курс лекции по подземно строителство в минногеоложкия универститет, където като хабилитирано лице съм хоноруван професор. Въпреки сложните условия, в които се строи метрото в София, екипът на нашата компания съвместно с многобройните проектанти и строители успява в едни немислими преди години срокове и при едни от най-ниските в Европа цени за този тип съоръжения на високо ниво да завършва отделните участъци от метрото. Показателнен за това е фактът, че първите 9,5км от метрото, започнати поетапно през 1979-1984г са изграждани цели 20 години, докато за последните 10 години сме завършили и въвели в експлоатация цели 31км метро. Това нямаше как да се случи без включването на обекта за финансиране от Европейските фондове- ЕФРР и КФ с немалко съфинансиране от СО. Поради ефективното управление и строгата финансова дисциплина метрото в София многократно е давано за пример на редица форуми на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, от министерски съвет, минисетрстовто на транспорта информационните технологии и съобщенията и Столична община. Колкото до това дали е трудно да се постигат тези резултати. Да това е така. Метрото е изключително сложен обект. Но още от ранни години съм привикнал на труд, така че това, че се налага постоянно да съм в интензивен режим на работа не ме притеснява.
-Обичате да припомняте английската поговорка, която гласи, че „Човек се идентифицира с две неща : със семейството си и с професията си“, останалото са подробности. Вие сте родом от търговищкото село Пресиян, какво си спомняте за Вашето детство?
-Моето професионално развитие е свързано с метрото в София. След като завърших основното си образование в с.Пресиян, от 8 клас напуснах родното си село и там ходех основно през ваканциите. Завърших математическа паралелка, а след това по обявени от Столична община места за подготовка на кадри за метрото в София кандидатствах и бях приет да следвам метростроителство в Санкт-Петербургския транспортен унивеститет. След завършването на университета започнах работа като технически ръководител на първите обекта на метрото, а три години по-късно бях приет за редовен аспирант в горния униревситет на катедра“Тунели и метрополитени“. През 1985г защитих дисертация по метростроителство и от 1985г по разпределение постъпих в Научноизследователския строителен институт като научен, а впоследствие се хабилитирах като стариши научен сътрудник също по подземно строителство . През този период работих за създаването на нормативната база за строителството на метрото в София. Участвах също така в разработването на две ръководтва за проектиране на подземни съоръжения. Тогава публикувах и първата си книга“Плитко заложени метрополитени“. През 1992г след като се хабилитирах и тогавашния кмет на София проф. А.Янчулев ме покани в ОФ и Метрополитен , а от 1999г съм Изпълнителен директор на Метрополитен ЕАД. Работел сам с няколко кмета за развитието на метрото в София и всеки от тях в една или друга степен е помогнал за развитието на този уникален и сложен обект. С умиление си спомням годините прекарани в родното ми село и винаги давам за пример на моите дъщери прекрасните отношения, които имахме и имаме със съседите и в семейството. Бяхме голямо семейство и макар да живеехме скромно, нашата къща беше едно от местата, където постоянно кипеше от живот. В нея се събираха всички съседски деца, но майка ми никога не е продумала, че правим пакости или че сме много палави. Напротив, радваше се на всички и казваше че всички деца от махалата са нейни. Поддържам постоянен контакт с някои от връстниците си. Често се чуваме, но за съжаление, по-рядко се виждаме с наши приятели и близки, които живеят в Търговище и района.
-Вие сте изключително зает човек, вдаден в работата , но минавали ли сте през последните години през Търговищко, имали ли сте контакти с хора от родния край?
-До края на 90-те години майка ми живееше в с.Пресиян и често посещавах родното си село. Там се виждахме с наши близки и познати. След това, по здравословни причини, тя се премести в апартамента, който родителите ми имаха в Търговище, в близост до сестра ми и по-често я посещавахме в Търговище. За съжаление, къщата на село се наложи да я продадем защото дълги години никой не живееше там и започна се се руши. Независимо от това, макар и рядко ходим до с. Пресиян. Поддържам конкакти с наши съседи и приятели от детството, които живеят в района. Поел съм ангажимент за втори август, когато има събор на селото да отидем със семейството ми. От време на време идваме също и в Търговище.
-Ще доведете ли някога двамата си внука, за да стъпят на земята, откъдето е тръгнал техният именит дядо?
-Със съпругата ми имаме две дъщери. Голямата – Розинка, завърши международни икономически отношения, а малката Боряна -право. От голямата ни дъщеря, която е омъжена в Германия, имаме внук Кристиан на 7 години и внучка Анна-Софи на 4 години. С тях често се чуваме и виждаме по „Скайп“. Макар да живеят далече от нас, ни посещават няколко пъти годишно. Това лято, в края на месец юли, ще бъдат при нас и са планирали да почиваме заедно една седмица на морето, като пътьом смятаме да минем през с.Праесиян да им покажа родното си село, а също през Търговище и Шумен, където имат леля – там, при дъщеря си живее по-голямата ми сестра. От малката ни дъщеря, която се омъжи през 2016 г., имаме един прекрасен десетмесечен внук Спасимир. Те са покрай нас и имаме възможност често да го виждаме и да му се радваме.
-Заповядайте в Търговище на неговия голям едноседмичен празник в началото на м.май-традиционният пролетен панаир и „Изложение -2018″, както и на празника на град ни – 14 май, за да почувствате атмосферата на днешно Търговище.
-Благодаря за поканата да посетя града на панира, свързан с празника и ако не се яви някоя сериозна пречка ще се постарая да дойда. Едни от спомените ми от детството са свързани с този панаир. Като малък, когато живеех в с.Пресиян, всяка година ходехме с родителите ни на панаира. По-късно, посещавайки родителите си, също често сме били заедно със семейството ми в Търговище. Помня колко се радваха децата ни като малки, кагото ги возехме на лодки в езерото „Борово око“ . В заключение искам да Ви благодаря, че чрез това интервю в забързаното ми ежедневие се върнах към детството и родния край. Още веднъж искам да пожелая здраве и радост на моите земляци, близки и приятели от търговищкия край.
Интервю на Деяна Вълчева