Пър­ва­та ни сре­ща с ун­гар­с­ка­та сто­ли­ца бе­ше по­се­ще­ни­е­то в Бу­дай­с­ка­та кре­пост, на­ми­ра­ща се на Кре­по­с­т­ния хълм.

Там е би­в­ши­ят крал­с­ки дво­рец, раз­ру­шен през Вто­ра­та све­то­в­на вой­на, но въз­с­та­но­вен в пър­во­на­чал­ния си вид, кой­то е имал през три­на­де­се­ти век. В не­го се­га се по­ме­ща­ват Дър­жа­в­на­та би­б­ли­о­те­ка „Се­че­ни”, На­ци­о­нал­на­та га­ле­рия, Во­енн­но-ис­то­ри­че­с­ки­ят му­зей, Му­зе­ят на му­зи­кал­но­то из­ку­с­т­во и дру­ги му­зеи и га­ле­рии. Ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ват за­па­зе­ни­те по­д­зе­мия на ня­кол­ко ни­ва под Кре­по­с­т­ния хълм, стро­е­ни с от­б­ра­ни­тел­на цел още през Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то.

Ри­бар­с­ки­ят ба­с­ти­он е един от най-по­се­ща­ва­ни­те ту­ри­с­ти­че­с­ки обе­к­ти в Бу­да­пе­ща и пре­д­с­та­в­ля­ва сво­е­о­б­ра­з­но до­пъл­не­ние към кре­по­с­т­ни­те сте­ни. Въ­п­ре­ки, че на пръв по­г­лед из­г­ле­ж­дат ка­то сре­д­но­ве­ко­в­ни, те­зи ку­ли са по­с­т­ро­е­ни в на­ча­ло­то на ми­на­лия век. Там, вър­ху пра­во­ъ­гъ­лен пи­е­де­с­тал  се из­ди­га и скул­п­ту­ра на Све­ти Ищ­ван, въз­се­д­нал  кон, па­зен в по­д­но­жи­е­то от че­ти­ри ка­мен­ни лъ­ва. От Ри­бар­с­кия ба­с­ти­он се раз­к­ри­ва кра­си­ва гле­д­ка към Ду­нав и ве­ли­ко­ле­п­на­та сгра­да на ун­гар­с­кия пар­ла­мент. Про­дъл­жа­ва­щи­ят бу­рен вя­тър не ми по­пре­чи да на­п­ра­вя ня­кол­ко сним­ки, ко­и­то да ми на­по­м­нят за то­зи не­о­би­к­но­вен ден от кру­и­за.

Ка­то­ли­че­с­ка­та цър­к­ва „Ма­ти­яш” е ис­тин­с­ки ар­хи­те­к­ту­рен ше­дьо­вър в кре­по­ст­та. Там, ня­ко­га са ко­ро­ня­с­ва­ли ун­гар­с­ки­те кра­ле. По вре­ме на тур­с­ко­то вла­ди­че­с­т­во цър­к­ва­та е би­ла пре­вър­на­та в джа­мия. След про­гон­ва­не на ос­ман­с­ки­те на­ше­с­т­ве­ни­ци ун­гар­ци­те я въз­с­та­но­вя­ват в не­о­го­ти­че­с­ки стил. Сил­но впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви­ха изя­щ­ни­те цве­т­ни ви­т­ра­жи, по­з­ла­те­ни­те скул­п­тур­ни гру­пи и фре­с­ки.  В ог­ром­на­та цър­к­ва има ня­кол­ко па­ра­к­ли­са. а в един от тях, на­ре­чен  „Тро­и­ца”,  се на­ми­ра гро­б­ни­ца­та на крал Бе­ла Тре­ти и съ­п­ру­га­та му. А в кри­п­та­та се по­ме­ща­ва Му­зей на цър­ко­в­но­то из­ку­с­т­во.

В цър­к­ва­та има го­лям ор­ган,  на кой­то се из­пъл­ня­ва цър­ко­в­на му­зи­ка по вре­ме на ре­ли­ги­о­з­ни ри­ту­а­ли, но се про­ве­ж­дат и кон­цер­ти на кла­си­че­с­ки про­из­ве­де­ния от ун­гар­с­ки и чу­ж­де­с­т­ран­ни му­зи­кан­ти. Еже­д­не­в­но цър­к­ва­та „Ма­ти­яш” се по­се­ща­ва от мно­го хо­ра,  сре­щ­на­х­ме до­ри япон­с­ки и ки­тай­с­ки ту­ри­с­ти­че­с­ки гру­пи.

„Пло­ща­дът на ге­ро­и­те” в Бу­да­пе­ща се на­ми­ра в парк, ня­ко­га­ш­на ло­в­на те­ри­то­рия на им­пе­ра­тор Ле­о­полд. В сре­да­та на пло­ща­да е „Ме­мо­ри­а­лът на Ми­ле­ни­у­ма”, по­с­ве­тен на 1000-го­ди­ш­ни­на­та от на­се­ля­ва­не­то на ун­гар­с­ки­те пле­ме­на в те­ри­то­ри­я­та на дне­ш­на Ун­га­рия. Стро­е­жът е за­вър­шен през 1900 го­ди­на.

В цен­тъ­ра на Ме­мо­ри­а­ла  ме­ж­ду два по­лу­к­ръ­га от ко­ло­на­ди вър­ху ка­ме­нен пра­во­ъ­гъ­лен по­с­та­мент се из­ди­га ви­со­ка ко­ло­на. На вър­ха гор­до стои скул­п­ту­ра­та на ар­хан­гел Га­в­ра­ил, дър­жащ в ръ­це ко­ро­на и дво­ен апо­с­тол­с­ки кръст, сим­во­ли­зи­ра­щи при­е­ма­не­то на хри­с­ти­ян­с­т­во­то в Ун­га­рия. Край ко­ло­на­та има се­дем скул­п­ту­ри на кон­ни­ци, сим­во­ли на се­дем­те ун­гар­с­ки пле­ме­на, чий­то съ­юз е в ос­но­ва­та на ун­гар­с­ка­та на­ция и дър­жа­ва. При съ­з­да­ва­не на па­ме­т­ни­ка са би­ли по­с­та­ве­ни ста­туи и ре­ле­фи, свър­за­ни с ха­б­с­бур­г­с­ки­те вла­де­те­ли Фер­ди­нанд І, Ма­рия Те­ре­зия, Франц Йо­сиф. По вре­ме на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на па­ме­т­ни­кът е ча­с­ти­ч­но раз­ру­шен. А след ре­с­та­в­ри­ра­не­то му ха­б­с­бур­г­с­ки­те сим­во­ли са от­с­т­ра­не­ни и за­ме­не­ни със скул­п­тур­ни гру­пи и ба­ре­ле­фи, по­с­ве­те­ни на ун­гар­с­ки­те кра­ле и на­ци­о­нал­ни ге­рои.

От две­те стра­ни на пло­ща­да се на­ми­рат две кра­си­ви сгра­ди. То­ва са На­ци­о­нал­на­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия и Му­зея на изя­щ­ни­те из­ку­с­т­ва. В тях се съ­х­ра­ня­ват и ек­с­по­ни­рат цен­ни про­из­ве­де­ния на из­ку­с­т­во­то не са­мо от ун­гар­с­ки, но и от све­то­в­ни твор­ци.

И до­ка­то раз­г­ле­ж­да­х­ме и се лю­бу­ва­х­ме на ве­ли­ко­ле­п­ни­те скул­п­ту­ри и ба­ре­ле­фи край па­ме­т­ни­ка, към нас се при­б­ли­жи­ха мъж и же­на, лю­бе­з­ни и при­ли­ч­но об­ле­че­ни. Те ни пре­д­ло­жи­ха кни­ж­ка със ше­с­т­де­сет и че­ти­ри цве­т­ни фо­то­г­ра­фии на ту­ри­с­ти­че­с­ки за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти в Бу­да­пе­ща. Кни­ж­ка­та бе­ше на глан­ци­ра­на хар­тия и ху­до­же­с­т­ве­но из­дър­жа­на, а фо­то­г­ра­фи­и­те бя­ха при­д­ру­же­ни с обя­с­ни­те­лен текст на … бъл­гар­с­ки език. То­ва ми ха­ре­са, по­г­ле­д­нах пре­д­по­с­ле­д­на­та стра­ни­ца, къ­де­то бе­ше по­со­че­но не са­мо име­то на фир­ма­та и из­да­тел­с­т­во­то, но съ­що та­ка те­ле­фон и  иден­ти­фи­ка­ци­о­нен  но­мер. Це­на­та бе­ше пет ев­ро. Же­на­та ме по­г­ле­д­на и ре­че със си­лен ак­цент: „Мо­же де­сет ле­ва”. Ста­на ми при­я­т­но, че тук бъл­гар­с­ки­ят лев се це­ни и при­е­ма без­ре­зер­в­но. Не се по­ко­ле­бах,  пла­тих де­сет ле­ва и си ку­пих кни­ж­ка­та.

Чо­ве­кът, при­с­ти­г­нал  в Бу­да­пе­ща, не­из­мен­но се впе­ча­т­ля­ва от кра­си­ви­те мо­с­то­ве. Стро­е­ни, раз­ру­ша­ва­ни през вой­ни­те и от­но­во въз­с­та­но­вя­ва­ни, мно­го­б­рой­ни­те мо­с­то­ве над Ду­нав са не са­мо тран­с­пор­т­ни съ­о­ръ­же­ния, но пре­д­с­та­в­ля­ват и про­из­ве­де­ния на из­ку­с­т­во­то. Вси­ч­ки са раз­ли­ч­ни и но­сят свои ха­ра­к­тер­ни бе­ле­зи и изя­ще­с­т­во. Мо­с­тът „Ел­ж­бет”, взри­вен от на­ци­с­ти­те, е по­с­т­ро­ен от­но­во през 1961 – 1964 го­ди­на. Ве­ри­ж­ни­ят мост е пър­ви­ят мост ме­ж­ду Бу­да и Пе­ща, съ­з­да­ден през че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на 19 век. „Мо­с­тът на сво­бо­да­та” е по­с­т­ро­ен в края на 19 век, раз­ру­шен през Вто­ра­та све­то­в­на вой­на и въз­с­та­но­вен през 1946 го­ди­на.

То­ч­но в 21.00 ча­са на­ши­ят кру­и­зен ко­раб „Ари­а­на” пое об­ра­т­ния път сре­щу те­че­ни­е­то на Ду­нав. Оча­к­ва­ше ни Сло­ва­кия. По­бър­зах да се из­ка­ча на гор­на­та па­лу­ба с фо­то­а­па­рат в ръ­ка. И ско­ро оча­к­ва­но­то чу­до се слу­чи.  Пред очи­те ми се раз­гър­на въл­ше­б­на­та фе­е­рия от ве­ли­ко­ле­п­на  ар­хи­те­к­ту­ра и бле­с­тя­що­то й от­ра­же­ние във во­да­та.  А ко­га­то ко­ра­бът се из­ра­в­ни с об­ле­ния в све­т­ли­на ун­гар­с­ки Пар­ла­мент, аз на­п­ра­вих сво­я­та най-кра­си­ва но­щ­на сним­ка. Не­за­б­ра­ви­мо пре­жи­вя­ва­не! За цял жи­вот!

Ан­то­ния Ата­на­со­ва