Сто­ян Ми­хай­лов с ос­ма по­ре­д­на ав­тор­с­ка кни­га

„Ля­с­то­ви­че­та“ е но­ва­та сре­ща на Сто­ян Ми­хай­лов с не­го­ви­те мал­ки чи­та­те­ли. Ав­то­рът от­но­во ги по­ве­ж­да по пъ­те­ки­те на ро­д­на­та при­ро­да, по ге­ро­и­ч­ни­те стъ­п­ки на на­ци­о­нал­но зна­чи­ми ли­ч­но­с­ти, ка­ра ги да на­д­ни­к­нат в стра­на­та на ме­ч­ти­те.

Де­ца­та ще се сре­щ­нат с лю­би­ми­те си ге­рои – За­й­ко, кой­то е по­ле­г­нал на гор­с­ка­та по­ля­на под къ­пи­но­вия храст, из­г­ла­д­ня­ло­то вра­б­че, да­ри­ло съ­ня с ус­ми­в­ка, си­ви­те гу­гу­т­ки, съ­г­ра­ди­ли чу­ден дом – гне­з­до, жи­ви­ят ча­со­в­ник – Пе­т­льо, кой­то вди­га и мла­ди и ста­ри, Мра­в­ка­та -ра­бо­т­ли­в­ка, ко­я­то ця­ло ля­то се тру­ди, за да е спо­кой­на зи­ма­та й, па­ла­ви­ят ко­та­рак Мла­ден, сви­ра­ча щу­рец. Вси­ч­ки те ожи­вя­ват на стра­ни­ци­те на кни­ж­ка­та, къ­де­то де­т­с­ки­ят свят е пре­съ­з­да­ден с ця­ла­та не­го­ва чи­с­то­та и на­и­в­ност, при­съ­щи са­мо на де­ца­та. Тя­х­на­та из­на­чал­на връ­з­ка с при­ро­да­та – с ти­хия дъ­ж­дец, чи­и­то ка­п­ки га­лят зе­мя­та, чу­д­ни­те кра­с­ки на све­т­ли­на­та и пло­д­ни­те ва­ди­ч­ки в ни­вя­та.

Слън­че­ви­те лъ­чи га­лят де­т­с­ки­те гла­ви­ци тъй ка­к­то га­льо­в­но до­ко­с­ват Зе­мя­та, бя­ло­то ко­ки­че и жъл­тия мин­зу­хар и над тях се но­си ху­ба­ва­та ма­ми­на пе­сен, сбра­ла чу­д­ни съ­ни­ща и ме­ч­ти. И та­ка, ка­к­то чо­ве­ш­ки­ят жи­вот ми­на­ва през раз­ли­ч­ни об­ра­зи, та­ка и при­ро­да­та в сти­хо­ве­те на Сто­ян Ми­хай­лов ме­ни сво­я­та пре­мя­на, сво­я­та се­зон­на на­г­ла­са и зе­мен бла­го­дат. Ид­ва зла­т­на­та есен, на смя­на на ки­че­с­то – зе­ле­на­та про­лет, по­д­на­ся сво­и­те да­ро­ве и бле­с­ти в оран­же­во-жъл­та­та си пре­мя­на. Ав­то­рът не за­б­ра­вя и бя­ла­та при­ка­з­ка, до­ш­ла с въл­ше­б­ния звън на си­пе­щия се сняг, грей­на­ли­те очи на мал­чу­га­ни­те по за­ле­де­ни­те пър­зал­ки, сне­ж­на­та пе­ле­на, об­гър­на­ла све­та и ис­к­ри­ци­те то­п­ли­на в до­ма­ш­но­то ог­ни­ще.

Ако за най-мал­ки­те ра­до­ст­та е скри­та в де­т­с­ки­те иг­ра­ч­ки – ку­к­ла­та – ху­ба­ви­ца, па­ля­чо­то, ка­ми­он­че­то или мал­ко­то бра­т­че, то за по-го­ле­ми­те ве­че се по­я­вя­ва бу­к­вар­че­то, раз­ли­с­т­ват се кни­ж­ки­те, слу­шат се ба­би­ни­те при­ка­з­ки, ех­тят ра­до­с­т­ни гла­со­ве на пра­з­ни­ци­те и в де­т­с­ки­те гра­ди­ни, да­ря­ват се цве­тя на лю­би­ми учи­те­ли.

За­е­д­но с де­те­то ра­с­те и на­би­ра по­з­на­ния не­го­вият свят, та­ка до­б­ре по­з­нат на ав­то­ра. Ли­чи бли­з­кия, не­по­с­ре­д­с­т­вен кон­такт на Сто­ян Ми­хай­лов с де­ца­та и по-кон­к­ре­т­но с те­зи от де­т­с­ки­те гра­ди­ни в на­шия град. Въл­ше­б­с­т­во­то – че­те­не но­си по­з­на­ние за дру­ги све­то­ве и хо­ра, по­ра­ж­да лю­бо­з­на­тел­но­ст­та и же­ла­ни­е­то за пъ­те­ше­с­т­вие. За вси­ч­ко то­ва до­при­на­сят и цве­т­ни­те илю­с­т­ра­ции. В де­т­с­ки­те пра­з­ни­ци и кар­на­ва­ли, в ри­сун­ки­те вър­ху ас­фалт и на сце­на­та, при­ка­з­ни­те ге­рои ожи­вя­ват и де­ца­та вди­ш­ват въл­ше­б­ния свят на при­ка­з­ки­те.

Та­ка сред пе­с­ни, иг­ри и опо­з­на­ва­не на све­та ра­с­тат де­ца­та от на­шия град, със спо­ме­ни за ге­ро­и­ч­но ми­на­ло и мъ­д­ри за­ве­ти, вяр­ва­щи в де­т­с­ки­те ме­ч­ти и при­я­тел­с­ко ра­мо, в мъ­д­ро­ст­та на при­ро­да­та. Обя­ти­я­та на ав­то­ра са от­во­ре­ни за де­т­с­кия свят, не­го­ва­та обич из­пъл­ва все­ки стих, не­го­ва­та на­де­ж­да за­ре­ж­да с енер­гия и ра­дост и да­ва кри­ле на мал­ки­те „ля­с­то­ви­че­та“ да се ре­ят сво­бо­д­но и ща­с­т­ли­во в ро­д­но­то не­бе.

ВЕ­СЕЛ­КА СТЕ­ФА­НО­ВА

СТО­ЯН МИ­ХАЙ­ЛОВ е из­дал за де­ца кни­ги­те „Опа­шат при­я­тел“ и „Един­с­т­ве­на в сър­це­то са­мо“. Не­го­ви сти­хо­ве са пе­ча­та­ни в цен­т­рал­ни из­да­ния, ка­к­то и в из­да­ни­е­то „Ли­те­ра­ту­ра и об­ще­с­т­во“ – Вар­на.

ЛЯСТОВИЧЕТА
Стоян МИХАЙЛОВ

Ка­то не­с­ръ­ч­ни ля­с­то­ви­че­та

край нас се щу­ра­те

с гла­с­че­та звън­ки…

То ся­каш про­ле­т­ни ко­ки­че­та

ни ма­мят с бе­ло­та­та си на­вън­ка!

С кра­че­та­та не­с­ръ­ч­но бя­га­те,

за­бър­за­ни по пъ­ти­ща слу­чай­ни…

И две ръ­це към нас про­тя­га­те,

та гу­ш­ка­ме се в ща­с­тие без­к­рай­но!

Ръ­чи­ч­ки­те, с пет лу­ди пръ­с­т­че­та,

по пъ­тя сре­щат вси­ч­ко ин­те­ре­с­но…

Те ден след ден пре­в­зе­мат връ­х­че­та-

жи­во­та опо­з­на­ват с нас чу­де­с­но!

Не­се­т­но ни­жат се го­ди­ни­те –

тез ми­ли ля­с­то­ви­че­та от­ли­тат…

до­ри и вя­тъ­рът в ко­ми­ни­те,

за ня­ко­га­ш­на зем­на ра­дост пи­та!