Проф. ВАСИЛ ВЪЛЕВ – ЕДИН ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИТЕЛИ НА ТЪРГОВИЩЕ

Ро­ден е на 26.03.1934 г. в с. Си­г­мен, Кар­но­ба­т­с­ко. За­вър­ш­ва Де­ко­ра­ти­в­но-мо­ну­мен­тал­на жи­во­пис в На­ци­о­нал­на­та ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия Со­фия през 1959 г.

От 1960 до 1963 г. ра­бо­ти ка­то учи­тел в гим­на­зи­я­та  – гр. Тър­го­ви­ще. Ед­но­в­ре­мен­но с то­ва, по съ­що­то вре­ме во­ди и кръ­жок с та­лан­т­ли­ви де­ца към чи­та­ли­ще­то, без да по­лу­ча­ва хо­но­рар за то­ва. Де­ле­гат е на Пър­вия кон­г­рес на кул­ту­ра­та, из­п­ра­тен от Тър­го­ви­ще.

През 1963 г. е на­з­на­чен за уре­д­ник на ХУ­ДО­ЖЕ­С­Т­ВЕ­НИЯ ОТ­ДЕЛ на Ис­то­ри­че­с­кия му­зей от ди­ре­к­то­ра – проф. Ди­ми­тър Ов­ча­ров. Съ­з­да­ва пър­ва­та ек­с­по­зи­ция ка­то по­се­ща­ва и убе­ж­да­ва мно­го из­ве­с­т­ни бъл­гар­с­ки ху­до­ж­ни­ци да на­п­ра­вят да­ре­ния. Съ­з­да­ва бо­га­та и из­к­лю­чи­тел­но про­фе­си­о­нал­на би­б­ли­о­те­ка към От­де­ла със скъ­пи из­да­ния от чу­ж­би­на.

През 1964 г. ста­ва член на СБX и уча­с­т­ва в Об­ща на­ци­о­нал­на ху­до­же­с­т­ве­на из­ло­ж­ба в Со­фия. Пре­от­к­ри­ва зна­чи­мо­ст­та на твор­че­с­т­во­то на ве­ли­кия проф. Ни­ко­ла Ма­ри­нов за гра­ж­да­ни­те на Тър­го­ви­ще. С то­ва до­при­на­ся за из­ди­га­не кул­тур­но­то ни­во на гра­да ни. Ор­га­ни­зи­ра че­с­т­ва­не на 85-та го­ди­ш­ни­на от ро­ж­де­ни­е­то на проф. Ни­ко­ла Ма­ри­нов в гра­да, на ко­е­то при­съ­с­т­ват и дъ­ще­ри­те му. Съ­з­да­ва Ме­ж­ду­на­ро­д­ния пле­нер на ак­ва­ре­ла, ка­то до­при­на­ся за кул­тур­но­то раз­ви­тие на гра­да, обо­га­тя­ва­не­то му с уни­кал­на ак­ва­рел­на сбир­ка. Съ­дей­с­т­ва за съ­з­да­ва­не на къ­ща­та-му­зей Ни­ко­ла Ма­ри­нов.

Пре­сел­ва се в Со­фия, ста­ва про­фе­сор и ра­бо­ти в На­ци­о­нал­на­та ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия. През це­лия си жи­вот не е пре­къ­с­нал връ­з­ка­та с гр. Тър­го­ви­ще. В твор­че­с­ка­та си дей­ност е ор­га­ни­зи­рал са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би: в Тър­го­ви­ще – 1967 г., 1978 г., 1990 г., 2014 г.;в Со­фия – 1969 г., 1974 г., 1981 г., 1988 г., 1994 и 1995 г.; в По­по­во – 1979 г.; в Пло­в­див – 1978 г.; в Ба­г­дад – 1979 г.; в Ру­се – 1982 г.; в Бо­те­в­г­рад – 1984 г.; в Бо­го­та Ко­лум­бия – 1985 г.; в Бан­кя – 1986 г.; в Га­б­ро­во – 1994 г.; в Пер­ник – 1995 г.

По-ва­ж­ни на­г­ра­ди, по­лу­че­ни за уча­с­тия в из­ло­ж­би и кон­кур­си: 1966 г. – за гра­фи­ка в Об­ща Ху­до­же­с­т­ве­на из­ло­ж­ба

1972 г. – за жи­во­пис/за ак­ва­рел за ця­ло­с­т­но пре­д­с­та­вя­не в ОХИ Ро­до­па.

1975 г. – пър­ва на­г­ра­да от кон­курс на СБХ за пей­заж и на­тюр­морт.

1978 г. – ди­п­лом от че­т­вър­то би­е­на­ле Ме­ж­ду­на­ро­д­но за жи­во­пис в гр. Ко­ши­це Че­хо­с­ло­ва­кия.

1982 г. – на­г­ра­да “Зе­мен­с­ки ма­на­с­тир”

1988 г. – на­г­ра­да на ЦС на бъл­гар­с­ки­те про­фе­си­о­нал­ни съ­ю­зи за жи­во­пис.

1990 г. – на­г­ра­да за ак­ва­рел на име­то на Ни­ко­ла Ма­ри­нов.

Не­го­ви кар­ти­ни при­те­жа­ват: На­ци­о­нал­на­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия, Со­фий­с­ка гра­д­с­ка га­ле­рия, га­ле­рии в чу­ж­би­на и ча­с­т­ни сбир­ки у нас и в Гер­ма­ния, Фран­ция, Ру­сия, Хър­ва­т­с­ка, Сло­ве­ния, Ма­ке­до­ния, Тур­ция, Ви­е­т­нам и др.

Пи­ша те­зи ре­до­ве, за­що­то ис­кам да поздра­вя моя учи­тел Ва­сил Въ­лев за ро­ж­ден­ния му ден /26.03.1934 г./ и да му бла­го­да­ря за то­ва, че ми по­ка­за пър­ви­те стъ­п­ки по пъ­тя на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во. Той ме на­у­чи да бъ­да взи­с­ка­тел­на към се­бе си и да ува­жа­вам тру­да и по­с­ти­же­ни­я­та на дру­ги­те до мен. На­у­чи ме на чо­ве­щи­на. По­же­ла­вам му здра­ве и дъл­го­ле­тие, енер­ги­я­та, ко­я­то при­те­жа­ва, ни­ко­га да не го на­пу­с­ка, все та­ка да сле­д­ва своя де­виз – “Пра­ви ка­к­во­то тря­б­ва, а да ста­ва ка­к­во­то ще.” Още дъл­ги го­ди­ни да съ­з­да­ва ху­ман­ност с твор­би­те си и да по­ко­ря­ва све­то­в­ни­те ху­до­же­с­т­ве­ни га­ле­рии.

Ири­на Хри­с­то­ва, уче­ни­ч­ка от ви­пуск 1962 г. на гим­на­зи­я­та в Тър­го­ви­ще

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.