Сно­щи (07.03.) в арт га­ле­ри­я­та на Ре­ги­о­нал­на би­б­ли­о­те­ка „Пе­тър Стъ­пов” бе­ше от­к­ри­та ху­до­же­с­т­ве­на из­ло­ж­ба с по­е­ти­ч­но­то на­и­ме­но­ва­ние „Вдъ­х­но­ве­ние”. По­с­ве­те­на е на ме­ж­ду­на­ро­д­ния ден на же­на­та 8 март. Пре­д­с­та­ве­ни бя­ха 30 твор­би. Те­х­ни ав­то­ри са лю­би­те­ли на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во, хо­ра с раз­ли­ч­ни про­фе­сии, но обе­ди­не­ни от об­щия ин­те­рес към ри­су­ва­не­то.

Все­ки е но­сил в се­бе си же­ла­ни­е­то да ри­су­ва и се­га му е дал сво­бо­да – ка­за Ру­мен Рай­нов, под чи­е­то ръ­ко­во­д­с­т­во е по­д­го­т­ве­на из­ло­ж­ба­та. – За все­ки от тях ри­су­ва­не­то е не­ве­ро­я­т­но пре­жи­вя­ва­не. Те от­де­лят за то­ва за­ни­ма­ние вся­ка сво­бо­д­на ми­ну­та и твър­дят, че изо­б­що не усе­щат как ми­на­ва вре­ме­то-ка­за още той.

Раз­го­ва­рях и с Хри­с­та­ли­на Ха­ла­че­ва – се­к­ре­тар на об­щи­на Тър­го­ви­ще, ко­я­то е един от уча­с­т­ни­ци­те в из­ло­ж­ба­та. Тя ка­за: – По­з­на­вам Ру­мен Рай­нов от мно­го го­ди­ни и не­го­ви­те кар­ти­ни са ме вдъ­х­но­вя­ва­ли ви­на­ги. В ка­би­не­та си имам не­го­ва кар­ти­на, ка­з­ва се „От­ра­же­ние”. Сре­ща­та с не­го ми по­ма­га да из­ра­зя се­бе си.

Ко­га­то ри­су­вам, аз из­ва­ж­дам от се­бе си чу­в­с­т­ва и спо­ме­ни. След един на­пре­г­нат ден, то­ва ми да­ва спо­кой­с­т­вие и сво­бо­да.

– Мо­же ли да се ка­же, че чрез ри­су­ва­не­то Вие пре­съ­з­да­ва­те се­бе си.

-Аб­со­лю­т­но! Ос­вен, че ри­су­вам, аз се за­ни­ма­вам и с при­ло­ж­но из­ку­с­т­во. Пра­вя кар­ти­ч­ки и ал­бу­ми.

– Ще про­дъл­жи­те ли да ри­су­ва­те?

– С ри­су­ва­не и при­ло­ж­но из­ку­с­т­во ще се за­ни­ма­вам и в бъ­де­ще. Чо­век се раз­ви­ва цял жи­вот.

С при­ло­ж­но из­ку­с­т­во се за­ни­ма­ва и Да­ри­на Хри­с­то­ва. Тя ра­бо­ти ка­то по­мо­щ­ник -ре­жи­сьор   в Дър­жа­в­ния ку­к­лен те­а­тър и уча­с­т­ва в твор­че­с­кия ко­ле­к­тив на ате­ли­е­то за из­ра­бо­т­ка на ку­к­ли и де­ко­ри. За сво­е­то за­ни­ма­ние с ри­су­ва­не тя ка­за: „До­й­де вре­ме­то, ко­га­то мо­га да от­де­ля спе­ци­ал­но вни­ма­ние на та­лан­та, кой­то ми­с­ля, че но­ся. Из­ли­за вяр­но твър­де­ни­е­то, че ко­га­то уче­ни­кът е го­тов, Учи­те­лят ид­ва. Се­га ве­че съм уве­ре­на, че с по­ве­че ста­ра­ние ще мо­га да се раз­ви­вам в та­зи по­со­ка. То е ка­то се­мен­це­то – по­ся­то­то у чо­век с по­ве­че гри­жи ра­с­те, раз­ви­ва се и да­ва плод.”

Све­жест, ес­те­с­т­ве­на кра­со­та и пряк, не­при­ну­ден до­сег с го­ля­мо­то из­ку­с­т­во – то­ва е пър­во­то впе­ча­т­ле­ние, ко­е­то ос­та­вят пре­д­с­та­ве­ни­те твор­би. А ако тря­б­ва да от­к­ро­им по­с­ла­ни­е­то на та­зи из­ло­ж­ба, ще за­пи­шем: Из­ку­с­т­во­то е вдъ­х­но­ве­ние, ко­е­то съ­з­да­ва жи­вот.

РАДКА ИВАНОВА