ПРОЛЕТНАТА УМОРА

Раз­го­вор с д-р Иван ТЯ­НЕВ, пси­хи­а­тър, зам. ди­ре­к­тор на МБАЛ-Тър­го­ви­ще

Се­га, на пре­хо­да от зи­ма­та към про­лет­та, го­ля­ма част от хо­ра­та усе­щат ед­на от­па­д­на­лост-су­т­рин не им се ста­ва, ис­ка им се да до­ле­жат по­не по­ло­вин-един час.

И по­с­ле, през де­ня, ня­мат тър­пе­ние ра­бо­т­ни­ят ден да свър­ши, да се до­бе­рат умо­ре­ни до до­ма. Дни­те им ми­на­ват ску­ч­но, ми­нор­но, ед­но­ти­п­но, ни­що не ги ра­д­ва, оп­ла­к­ват се от на­ру­ше­ние на съ­ня и ед­на хро­ни­ч­на умо­ра. Ако те­зи сим­то­ми са Ви по­з­на­ти, зна­чи под фор­ма­та на про­ле­т­на умо­ра у Вас се от­к­лю­ч­ва ед­на не­раз­по­з­на­та ДЕ­П­РЕ­СИЯ. Но ка­к­во то­ч­но се слу­ч­ва с нас, как да ов­ла­де­ем съ­с­то­я­ни­е­ни­е­то си , ка­къв е ле­кар­с­ки­ят съ­вет при  те­зи ко­вар­ни усе­ща­ния- по те­зи и дру­ги въ­п­ро­си бе­се­д­ва­ме с на­шия съ­бе­се­д­ник пси­хи­а­тъ­ра д-р Иван ТЯ­НЕВ.

-Твър­ди се, че де­п­ре­си­я­та е бо­лест на про­лет­та и есен­та. Кой е пре­д­ра­з­по­ло­жен към нея, д-р Тя­нев?

-Към де­п­ре­си­я­та са пре­д­ра­з­по­ло­же­ни най-ве­че хо­ра­та с мно­го све­тъл цвят на ко­жа­та /с ни­с­ко съ­дър­жа­ние на меланин в ко­жа­та, а през него се об­ра­зу­ва се­ро­то­ни­нът в мо­зъ­ка/.Друг от­к­лю­ч­ващ де­п­ре­си­я­та фа­к­тор е ви­со­ко­с­т­ре­со­ви­ят на­чин на жи­вот при мно­го хо­ра, ко­и­то са под по­с­то­я­нен на­тиск на ре­ди­ца изи­с­к­ва­ния към тях най-ве­че в би­тов и про­фе­си­о­на­лен план…Тук ще по­со­ча ед­но съ­с­ло­вие -учи­тел­с­ко­то, ко­е­то мно­го че­с­то из­пи­т­ва скри­ти де­п­ре­си­в­ни съ­с­то­я­ния, тъй ка­то все­ки­д­не­в­но е по­д­ло­же­но на ви­со­ко ни­во на на­то­вар­ва­не и стрес.

-Ка­къв е Ва­ши­ят ле­кар­с­ки съ­вет- как да ре­а­ги­ра­ме, ако те­зи сим­п­то­ми ни спо­хо­дят?

-Най-пър­во­то, ко­е­то чо­век тря­б­ва да на­п­ра­ви, е да оти­де на пси­хи­а­тър, за да се пре­ци­зи­ра ди­а­г­но­за­та.

– За­що хо­ра­та се сра­му­ват да оти­дат на пси­хи­а­тър, до­к­то­ре?

-Сра­му­ват се, за­що­то то­ва е съ­що ка­то ед­на сти­г­ма от де­т­с­т­во­то.  Ка­то де­ца все­ки е до­бил ед­на пре­д­с­та­ва за за­т­вор, за по­ли­ция, там е стра­ш­но да се вли­за. Та­ко­ва е и клей­мо­то за  ка­би­не­та на пси­хи­а­тъ­ра- смя­та се, че там хо­дят пре­дим­но па­ци­ен­ти с ши­зо­ф­ре­ния, с ма­ни­а­кал­ни съ­с­то­я­ния, с епи­ле­п­сия и др., пък и на­ли сме ма­лък град, хо­ра­та ка­з­ват- да не съм луд, че да хо­дя на пси­хи­а­тър…  Сло­ж­но е.

-До­б­ре, ми­на­ли сме през пси­хи­а­т­ри­ч­ния ка­би­нет, ка­к­во е  дру­го­то, ко­е­то тря­б­ва да на­п­ра­ви един па­ци­ент с по­с­та­ве­на ве­че ди­а­г­но­за не­раз­по­з­на­та де­п­ре­сия на про­ле­т­на­та умо­ра.

-Не е зле да бъ­де напра­ве­но ед­но из­с­ле­д­ва­не, от ко­е­то да се раз­бе­ре да­ли ор­га­ни­з­мът ня­ма де­фи­цит на ми­к­ро­е­ле­мен­та ли­тий. То­ва е един ми­к­ро­е­ле­мент, кой­то мно­го бър­зо се ха­би, и то­ва се слу­ч­ва пре­дим­но при хо­ра­та от бя­ла­та ра­са, при тях ли­ти­ят се из­чер­п­ва най-бър­зо.

-Как да при­е­ма­ме чрез хра­на­та ли­тий, кой­то пре­д­па­з­ва ос­вен  от де­п­ре­сии, и от де­мен­ции, ди­а­бет, ма­нии…

-Чрез су­ро­ви­те яд­ки най-ве­че, чрез ня­кои во­до­ра­с­ли, мле­ч­ни про­ду­к­ти, яй­ца, кар­то­фи, пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, от­г­ле­ж­да­ни на бо­га­та на ли­тий по­ч­ва.

-Ка­к­во още тря­б­ва да се на­п­ра­ви сре­щу та­зи не­раз­по­з­на­та де­п­ре­сия про­ле­т­на­та умо­ра?

-Тъй ка­то мно­го че­с­то в не­й­на­та ос­но­ва е СВРЪХ­НА­ТО­ВАР­ВА­НЕ­ТО на ор­га­ни­з­ма, из­хо­дът е -ДА РЕ­ЛА­К­СИ­РАШ И ДА СЕ СТРЕ­МИШ КЪМ ПО­ЗИ­ТИ­В­НИ ЕМО­ЦИИ-два­та стъл­ба, ко­и­то най-до­б­ре „хра­нят” пси­хи­ка­та на все­ки чо­век. До­б­ре е чо­век да си на­п­ра­ви един план за де­ня, в кой­то план по­не ня­кол­ко ча­са те­ле­фо­нът му да не звъ­ни, по­не ден-два/ съ­бо­та, не­де­ля/  в се­д­ми­ца­та да си по­з­во­ли спо­кой­но да по­ле­жи по пи­жа­ма, да си съ­з­да­ва по­зи­ти­в­на сре­да, ка­к­то все­ки сам го раз­би­ра, да по­на­ма­ли тем­по­то на жи­вот и най-ве­че пре­по­ръ­ка­та е за по­ве­че ПО­ЛО­ЖИ­ТЕЛ­НИ ЕМО­ЦИИ И РЕ­ЛАКС! То­ва е ос­но­в­но­то, за­що­то дру­го­то са ле­кар­с­т­ва, а те пък са па­те­ри­ца-ко­га­то я имаш, из­пи­т­ваш оп­ре­де­лен тип спо­кой­с­т­вие, ма­х­неш ли я, ста­ваш не­си­гу­рен…Ло­шо­то е, че па­ци­ен­ти­те ид­ват на твър­де къ­сен етап при нас, ко­га­то тя­ло­то ве­че за­по­ч­ва да стра­да от те­зи пси­хо-со­ма­ти­ч­ни съ­с­то­я­ния, бо­ле­ст­та се за­дъл­бо­ча­ва и се сти­га до не­же­ла­ни по­с­ле­ди­ци… А е ну­ж­но  са­мо ед­но на­п­ра­в­ле­ние от ли­ч­ния ле­кар / за ко­е­то в дру­ги­те стра­ни се ча­ка от 4 до 8 ме­се­ца/ и  пъ­тят от па­ци­ен­та до ле­ка­ря е скъ­сен.

 -Д-р Тя­нев, те­зи дни тръ­г­ва­те на кон­г­рес на пси­хи­а­т­ри­те в Ни­ца, те­ма­та е за де­мен­ци­и­те, ще ча­ка­ме ва­ж­ни но­ви­ни…

-С удо­вол­с­т­вие ще спо­де­ля на­у­че­но­то на то­зи све­то­вен фо­рум пър­во с чи­та­те­ли­те на „Зна­ме”…

Раз­го­ва­ря ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Снимка:Симона Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.