Радка Иванова в разговор с историка Светлин БОЖИНОВ
140-та годишнина от Освобождението на Търговище стана повод за среща с историка Светлин Божинов. Разговорът с него беше ориентиран към досегашните проучвания свързани с историческото минало на Търговище. Лично неговият изследователски интерес се свързва предимно с културната история на града. Темата на настоящите му проучвания е „Театърът в живота на Търговище.”
– Г–н Божинов, като историк и архивист, Вие имате преки наблюдения върху направените до сега проучвания за историческото минало на Търговище. Какво е впечатлението Ви от организацията на научно-изследователската дейност, извършвана през последните години?
Опитите да се внесе известна организация в проучването са доста стари, може би датират от края на 60-те години на мин.век, поне така аз мога да ги проследя по архивни документи. Възниквали са инициативи, които са били подемани от градския и окръжен комитет на БКП и от градския и окръжен народни съвети, но те не са се увенчали с край. Нещо повече, дори опитите да се направи история на БКП, тогава също са провалени и на практика Търговище остава с историите, които са написали Панайот Дражев и Иван Халаджов, а пък историята на БКП за нашата област остава към историята на Шуменската партийна организация.
Сега, от началото на 21 век историческата колегия страда от едно разпокъсване на силите. Аз така го виждам. Разпокъсани са силите в теми, които са по-дребни, липсват обобщаващи проучвания, като изключвам тук стопанската история, която написа д-р Тоня Любенова. Причината за това е, че няма един общ координационен център, който да планира и направлява работата на колегията по отделни теми и да дава насока на съответните проучвания. Мисля (може би твърде наивно), че тази роля би могла да изиграе една съществуваща или новосъздадена обществена организация. Ако разгледаме двата центъра, в които всъщност се развиват исторически проучвания на територията на града, а това са Регионалния исторически музей и Държавен архив, ще видим, че с намаления си числен състав и липсата на кадрови потенциал Държавен архив едва ли би могъл да изиграе ролята на някакъв център, който да обедини колегията, липсват и средства за командировки, които са безспорно необходими за проучване в други библиотеки, хранилища или архиви – няма нито пари, нито работно време, което да бъде заделено за тази благородна цел. Остава музеят. Моите наблюдения в последно време показват, че откакто музеите в страната имат възможност да организират научни форуми, колегите от Търговище, Попово и Омуртаг са активни, пишат, правят местни проучвания, с които се представят на конференциите. Но те работят по теми, зададени от съответните музеи, а не по теми, необходими за целенасоченото изучаване на местната история в Търговище и областта. До известна степен, изключение прави музеят в Попово, който провежда като че ли по-последователна политика за организиране на конференции по определени теми, които са полезни за местната история. Същото прави и музеят в Търговище, но вероятно поради липса на средства, търговищенци не могат да издадат своевременно научната продукция, която са натрупали. Ако регионалният музей има достатъчно средства, той би могъл да изиграе ролята на център, около който биха могли да се групират силите, за да може да се даде насока за едно по-планомерно и по-всеобхватно изучаване на непроучените до сега части от историята на Търговище. До тук проученото не е малко, задълбочено е, проучванията на всички колеги имат много добри качества, но липсват обобщаващи материали, които да станат основа за създаването на един представителен монографичен труд за историята на града. Разбира се, има и друга вероятност – със задачата да се нагърби отделна личност.
– Като имаме предвид недостатъчните средства, можем ли да кажем, че съществува нещо по-важно от най-важното, върху, което трябва да се работи приоритетно?
– Всички дялове от историята са важни. Ако предположим, че за Търговище стопанската история е по-добре проучена от д-р Любенова, остават политическата история, историята на войните, остава историята на културата с всички нейни подразделения – просветното дело, духовната сфера, физкултурата и спорта, здравеопазването, ежедневната битова култура, т.е. етноложката страна на въпроса, която също трябва да се проучи и т.н. Всъщност работата трябва да кипи във всички направления. До сега има някои опити за преодоляване на тази празнота в историята на града. В началото на 90-те години, 1994 г., след като работихме в продължение на две години – музей, архив и библиотека – сектор краезнание, направихме един летопис на гр. Търговище, но той остана неиздаден. От тогава изминаха 24 г. и вече е необходимо да се направи допълнение на този летопис . Друг подобен опит да се компенсира частично липсата на генерален труд за историята на града беше поредицата „Начело на града. Кметовете на Търговище”, където чрез документални биографични очерци за кметовете, се направи опит да се възкреси всичко, което те са направили в обществено, икономическо, политическо и в културно отношение за града по време на своите мандати. Поредицата вървя във в. Знаме от 2002 до 2004 г. Предложението за нея беше на журналиста Иван Ковачев. Тези очерци също не бяха издадени. Правили сме опити, потърсихме съдействие от общината, защото Държавен архив никога не е разполагал със средства за издателска дейност. Всичките очерци, заедно с уводна и заключителна статия, и справочник към материалите са публикувани във вестника. Не мисля, че издаването им би било в тежест на общината и не знам защо тогава срещнахме неразбиране. Въпреки това, аз все още се надявам, че може да стане чудо. Мисля, че едно такова издание би било престижно и полезно и за общината, и за града.
Със своята значимост, темата за съхраненото историческо минало на Търговище и областта, заслужава вниманието и на други историци. Затова ще потърсим мнението на директора на РИМ, госпожа Магдалена Жечева, ще се постараем да запознаем с проблема и съответните специалисти от Община Търговище. Снимка:Симона Алексиева