Здравей, Любов!

Отключвам твоите врати. Отново трябваш ми, днес моя муза бъди. Хвани ръката ми и разлей мастило по листа.  Аз покорно ще те слушам – ти пиши сега.
Здравейте, хора! Аз говоря. Добре познавате мекия ми глас. Нали с всеки от вас многократно сме обсъждали как да преодолеем страха от самота. Днес ще ви разкажа повече за себе си обаче, тъй като ме търсите на грешните места. Все се чудите къде съм, плачете за мен и обричате се на тъга. Хора, тук съм! Там, където винаги за вас съм била. Не забравяйте, драги мои, че любовта я носим в нашата душа! Ефирна съм, невидима и плаха.  Понякога ме губите някъде под тежестта на деня. Забравяте за мен, омаяни от другите блага. Понякога отричате се от мен и търсите утеха в простите неща. Подритвате ме, често не намирайки великата ми мисъл. Не осъзнавайки смисъла, заложен в мен, ме пренебрегвате, уви. Но мен това не може да ме сплаши.

Аз съм Любовта! Аз съм силата на бедния. Аз съм нотите на уличния музикант. Аз съм музата на поета, четката на художника и усмивката на майката, за първи път погледнала в очите на наследника си млад. Аз съм навсякъде, стига да поискате да ме приемете така. Иначе ще бродите обречени на черни дни, без лъч светлина. Единствена съм аз – не причинявам болка, аз не мога да ви нараня. Разберете ме, аз съм Любов! Аз не съм раздяла, не ме свързвайте със страх, болка, суета. Аз съм Любов, аз не предавам!  Моята цел е да ви покажа красотите на Света. И моля, оставете тези карти, не гадайте! Не гадайте! Аз ще дойда от небесния си храм сама. Поискайте ме само и до вас съм. Осъзнайте ценността ми и приемете всичко, което искам да ви дам. Не палете свещи в тъмни стаи, не пишете имена по листи бели, не целувай снимки, не си играй с фалшива вяра – аз не съм магия! Аз съм Вълшебство! Моето присъствие не можеш да усетиш, ако каниш ме със суеверни игри.
Аз съм истинска, аз живея, във всички хора оставям част от мен. И това е моята сила. Аз нямам край! Любовта не се изчерпва, няма граници, няма предел. Аз съм вечна, мене никога не са успели да ме пречупят. Аз давам мир и топлина! И чувам – напоследък много се говори, че съм пренебрегвала едни, а на други давала съм всичко.  Не, отново, човеко, грешиш. Твърде силна съм за някои, разрушителна дори. Бедствие за слабите души. Аз идвам, когато се научиш да живееш, когато можеш моя огън ти да усвоиш. Когато се научиш да гориш заедно с мен и моя пламък, тогава ще усетиш в себе си цялата ми сила. Ще усетиш любовта, за която молиш ме отдавна. И този пламък трябва да делиш. Да споделяш неговата топлина.  И да взимаш точно толкова, колкото сам ти даваш, за да не разрушиш баланса и хармонията ми. Аз ще те науча на всичко, от което имаш нужда. Не си мисли, че аз над теб ще властвам – ти ме притежаваш, ти си моят господар. Макар по-слаб от мен, човеко, в теб е моята вяра. Заедно ще преживеем всички загуби нечестни и щом готови сме – ще победим!

Благодаря, че ме изслуша. Не забравяй – винаги съм с теб! Не ме търси у други, запомни, нали? Аз съм в теб, повярвай в мен и сподели ме. Любовта любов поражда! Здравей, Любов!Здравей, Любов! Отключвам твоите врати. Отново трябваш ми, днес моя муза бъди. Хвани ръката ми и разлей мастило по листа.  Аз покорно ще те слушам – ти пиши сега.

   Анастасия ИВАНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.