АПОСТОЛА – ЗАСЛУЖАВАМЕ ЛИ ГО?

Трудно ми е да изрека отговора на този плашещ ме въпрос и затова ще го премълча

Защото черното бесило в лютата зима на 1873-та хвърля тежка сянка во веки веков върху историческата памет на България.

Няма гроб, не проплаква млада невеста, ни мило либе, ни клето сираче. Само гарванът грачи грозно, зловещо. Само вятърът вее злокобно и псета и вълци вият в полето. А е бил хубавец, надарен с мъжка сила и сърце, на което природата му е отредила да изпита всички трепети и сладости на младостта. Ще ни боли съвестта докрай, че по дългия замръзнал път от Къкрина до София не се намират приятели и събратя по оръжие, които да го освободят.

А той, дори и в съда, с нахлузен аскерски ямурлук, окован с кървави рани във вериги, изтощен и измъчен, запазва самообладание, достойнство и доблест. Какво ли е изпитвал, слушайки издайническите думи на Димитър Общи? Но нека споменем още едно име, наредило се сред предателите – Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович, член на Османския меджлис, единствен българин в правителствената съдебно-следствена комисия, под чиято издадена смъртна присъда над Левски стои и неговият подпис.

Каква е съдбата на висшия турски чиновник след Освобождението? Придобил образа на Юда в народното съзнание, Иванчо през 1879 година е избран за…депутат в Учредителното събрание, което гласува Търновската конституция. А в новата столица на Княжеството – София, е член на върховния съд и на Държавния съвет. Той е и сред участниците в Комитета, който събира парични средства за издигането на паметника на … Левски.

Заслужаваме ли го Апостола, неговата нравственост, неговата велика саможертва?!

И ако можеше  отнякъде да отправи взор към Републиката ни, щеше ли да я вида такава – чиста и свята, за каквато ратуваше с цялото си сърце и за която увисна на бесилото в оная люта зима на 1873-та?

ИВАНКА БОТЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.