Ден след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че корупцията у нас е само емоционално състояние и вестникарско внушение, правителството реши да намалява корупционния риск при налагане на глоби.
Оказа се, че сме едни от най- емоционалните народи, а вестниците ни се ползват с пълното ни доверие щом може да прокарат такива едни внушения. Оказа се, че най-големият корупционен риск е при налагането на глоби. В смисъл, че тия които ги налагат рискуват те да отидат не в държавата, а в джоба им. Увериха ни даже, че повече никога няма да чуем от служител на КАТ въпроса: Кво ша прайм ся, са глобяваме ли или са черпим. Да, ама за толкова години българският шофьор до толкова беше свикнал с този традиционен въпрос, че направо вади парите, без да са му го и задали. Според министър Горанов, ключова промяна ще е въвеждането на споразумение между органа, който налага глобата, и наказания. Само каква ще е тарифата не спомена , ама сигурно още я работят. Според него идеята е да се даде възможност на нарушителя да признае вина и да се намали санкцията му. Значи разкайваш се, посипваш си главата с пепел и глобата е паднала на половина. Всичко това ако тоя, който те глобява има добра душа. Ако не, споразумението е: Хайде, взимай всичко, студен да те видя. Лично на мен не ми е ясно, какво е това споразумение? Това, което аз знам е, че си е чист пазарлък. Пазарлък между нарушителя и закона. Сядат един срещу друг и се почват:
– Глобата е 50
– Дай да спрем на 25, а?
– Последно 45!
– Стига бе, човек, кръв пиеш! 30 и да удряме ръцете!
– Последно 40 или.. пада мандалото.
В крайна сметка се постига споразумение. Глобата е 20, на ръка се дават 15 и 5 за теб, да се почерпиш. Един по-умен от мен, ми обясни, че целта била да осъзнаеш и признаеш вината си. Предложения за промени в Закона за административните нарушения и наказания ще бъдат изготвени от работна група под ръководството на външния министър Екатерина Захариева, която е и вицепремиер по съдебната реформа. Малко ми стана странно, че ангажират външния министър с дребнотемие. Тъй де, вместо да си гледа дипломацията и международните отношения, ще се занимава с някакви си глоби. Според мен, министър Горанов трябва да се ангажира: глоба с начислено ДДС. Никъде не прочетох какви наказания се предвиждат и за тия, които забравят да издадат насрещен документ за вземаната глоба, ама пък като погледнеш от друга страна..Какво са виновни хората, че ги провокираме постоянно. Въвеждаме ги в явно изкушение пък после, те били виновните. Както не е описано и какви ще са мерките, когато преписки се прекратяват незаконно, въпреки очевидни нарушения. По-право те са го написали това, ама мерките са премълчали. И от цялата работа не разбрах къде е корупционният риск, след като се обсъжда колко нас ще лющят, ама да съм станал министър, че да знам.
ЙОРДАН МИНЧЕВ