Отзив за разказ

Ако искаме да обясним силата на разказите на Антония Атанасова, трябва да усетим творческите умения на авторката. Тя винаги изобразява живи, конкретни характери. Това ми е направило впечатление в творбите й, които съм чела. Дори самите заглавия ни подсказват за съдържанието.

В един от новите й разкази „Размяната” тя отново разкрива случка от живота, оная душевна проява на човека, която движи развитието на действието. В случая едно съмнение за изневяра принуждава героя да върви в избрана от него посока. Действието има начало, кулминация и край. До интрига не се стига. Антония винаги знае какво и колко да каже. В сюжетната линия има мярка. Мястото на действието е кафенето с градината. Там е срещата на съпругата с приятелките й. времето на  действие е в очертанието на разговора между трите жени. Пейзажът не е цел на описанието, а само подчертава мястото на действието. „Масите на кафенето бяха разположени върху тераса, опасана от всички страни с гъсти кипариси и различни цъфтящи храсти”. Разговорът на приятелките е лаконичен. Думите им: „Да си ги разменим”, кара съпруга, силно афектиран, да отскочи до масата и в същото време да остане разочарован, че не става въпрос за размяна на мъже – любовници, а за книги трима автори – Николай Хайтов, Георги Господинов и Милен Русков. Краят на разказа, както и целият разказ е динамичен и ясен.

В заключение бих казала, че писането на кратък разказ е приоритет в творчеството на Антония и й пожелавам нови творчески успехи.

Станка Тодорова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.