Отмина януари – обикновено много лют на студ и лед, но този път ни пожали – температурите бяха съвсем поносими. Затова пък заваляха толкова много и толкова люти спорове и битки и хлъзгави дискусии, че май ни дойдоха в повече. Още не заглъхнали Новогодишните залпове и на дневен ред беше откриването на председателството на Съвета на ЕС. Несъмнено важно събитие за страната ни най-малкото защото България, поне за 6 месеца ще бъде под прожекторите на Европа. А какво ще видят на светло „чужденците” – зависи от нашите политици.И не „за да не се изложим пред чужденците” важно за нас е това председателство да мине спокойно и резултатно. Разбира се, желаещи да се покажат на светло и то веднага имаше много – и браншови организации, и личности, и партии, и всякакви неправителствени такива. И заваляха протестни шествия, декларации, изявления и вотове.
Всички разчитаха на момента – да бъдат чути и видяни, а то проблеми колкото искаш и все важни, които чакат решения. Но друго е, когато си на сцената, когато салонът е пълен, а на предните редове и в ложите са на най-важните хора, които ръководят цял ЕС. А важните хора – дойдоха, добри думи казаха като възпитани гости към любезни домакини и каквото видяха, видяха, но сигурна съм не се изненадаха нито от протестите, нито от проблемите.
Някои успяха да бъдат забелязани и им се получи. Други – не успяха. А за трети – битките продължават и май още доста ще има да се чудим кой аджеба мисли повече за България – който иска да запази красивата ни природа или този, който паралелно с това иска да развива страната ни като добра ски дестинация – като Австрия и Швейцария, например. Аз лично, не я разбирам тази битка, защото съм сигурна, че Австрия и Швейцария мислят и се грижат за природата си далеч по-добре от нас и това не пречи да са топ ски дестинациите в Европа. Не съм сигурна и в искреността на многото нароили се природозащитници, които позволиха половината гори на България поголовно да бъдат изсечени, красивата ни Черноморска ивица да бъде презастроена и Витоша – да бъде само красива гледка от прозорците на софиянци, вместо прекрасно място за разходки, отдих и спорт.
Не разбирам и лютата битка по Истанбулската конвенция, която вече се партизира и споровете, по която вече ни отегчиха, преди да разберем „къде е заровено кучето” и дали сме „загубени в превода” или „подхлъзнати в превода”.
В едно съм сигурна: че ако един документ търпи дискусии и може да се тълкува от всеки както му е изгодно – той не е подготвен качествено, но пък да бъде подложен на референдум в този си вид е безумие – и просто начин партиите отново да преброят електоратите си.
Учудена съм, че спорейки или по-скоро надвиквайки се кой е по-по-най прав, без изобщо да се опитва да чуе аргументите на другия за корупцията, за конвенцията, за лифтовете, за това как историята ни да бъде отразена в учебниците – пропуснахме важно световно събитие, каквото е ежегодната среща на лидерите на света в политиката, известните имена в корпоративния бизнес, икономически и финансови експерти в швейцарския планински курорт – Давос. Важна среща, не само, че България имаше представителство , а от 13 години не е била канена и не е участвала. Не само, че Давос беше отрупан със сняг и тротоарите не били почистени и раздавани на участниците във форума „котки от обувки”, за да не се подхлъзнат (представяте ли си колко са се изложили пред чужденците), а защото фокус на дискусиите на този форум беше Европа.
Откриването на този форум обаче съвпадна с публикуванoто изследване на британската неправителствена организация „Оксфам”, в което се цитират тревожни данни за растящото на фона на глобализацията – социално неравенство в света.
През 2017 г. е регистрирано историческо увеличение на милиардерите в света, което вече прави непреодолима пропастта между бедни и богати. Четири от всеки пет долара, спечелени през миналата година, е отишъл в джоба на богатите.
Икономиките на всички страни по света възнаграждават богатите, а не адекватно тежкият труд на обикновените хора.82% от богатството на света е в джоба на 1% от населението. Джеф Безос, Билгейтс и Уорън Бъфет притежават богатство, равняващо се на сбора от състоянието на 160 млн. американци.
Стряскащи данни – богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни и опасна за човечеството тенденция, която вещае социална нестабилност в обществата на различните държави. А това май е най-сериозната тема, заслужаваща дискусии на всички нива.
НИНА АНДРЕЕВА