Големите актьори в малкия град
Любов… Трагизъм… Болка…Себеотрицание… Любов… Красота… Вълнение… Чест… Любов… Философия… Размисли… И пак любов, много любов… Онази любов, за която само Димитър Димов може да пише така – отдадено, задълбочено, сложно, с душевно богатство и пъстрота от емоции и чувства.
Днес ние повече свързваме името на Димов с романите „Осъдени души” и „Тютюн”, безспорно оставили ярка следа в българската литературна класика. Но Димов ни е подарил още едно безценно богатство с романа „Поручик Бенц”. В него авторът разгръща интереса си към необичайните психологически конфликти, свръхчувствителните отношения между главните персонажи и любовната амплитуда на страстта и силната болка.
Любителите на театралното изкуство в Търговище имаха привилегията и честта да гледат „Поручик Бенц”, представен от разградския театър. Поставената драматизация и режисура на Бойко Илиев прави спектакъла вълнуващ от самото начало до последните минути. Актьорското майсторство пък, поверено на Йоана Буковска-Давидова, Ивайло Захариев и Любомир Ковачев, придават допълнително душа и магнетизъм в образите и характерите на героите. Актьорите умело бяха уловили всеки детайл от сценария, всеки жест, всяко действие в синхрон с костюмите и елегантния декор.
Историята, написана от Димов, разказва за фаталната жена – Елена Петрашева и жертвоготовността на един германски военен лекар – Бенц, за любовта им по време на войната, преминаваща от чистите и искрени чувства през горещата страст и завършваща с драматично самоунищожение. Сцените на близост между Елена и Бенц се редуват с тези на самоанализ в душата на влюбения поручик. В лицето на офицера – Капитан Лафарж, насочил оръжие срещу него, поручикът намира разбиране и неочаквано приятелство.
Залата на Драматичния театър в Търговище бе пълна със зрители. В очите на някои от тях имаше неразбиране, други бяха дълбоко замислени, трети – горестно развълнувани, но във всички имаше емоция, пристрастие, трепети, отношение.
Йоана Буковска владее тази магия – да грабва сърцето ти, да я гледаш като величие, дори когато не симпатизираш на някоя от героините, в чиито образи се превъплъщава, да се наслаждаваш на хубостта и грацията й, да я гледаш нежна, бяла, крехка, фина, слабичка, а всъщност вулкан от емоционална енергия и талант, властващ върху зрителите, както в киното, така и в театъра.
В ролята на Елена Петрашева търговищенци видяха Йоана Буковска провокативна, изпитателна, фатална, елегантна, интригуваща, с точната доза сексапил, флирт и задълбоченост. Болката на главната героиня оживя на сцената, недостигащият от мъка и гордост въздух в гърдите й, дяволският й пламък, скрит в ангелското лице, нежността на ръцете й, сгушени в прегръдките с Поручика, туптящото сърце, което гласът издава…и още, и още, и още от играта на Йоана, от историята на Елена и Бенц, още от света на изкуството и театъра, още от времето за културна наслада и душевно възвишение.
А Йоана Буковска – изключително мила, красива, голяма като личност, земна и усмихната чаровно – така я видях и усетих, веднага след края на спектакъла в Търговище. Заедно с ученици от Клуб „Под лупа” от ПГХВТ „Алеко Константинов” я попитахме как тя от своя страна е усетила публиката в залата, как изгражда персонажите, които играе, какво им дава от себе си и какво си запазва от тях, кои са актьорите, които имат особено място в сърцето й, и тези, които не спират да я вдъхновяват. Йоана бе вълнуващ събеседник относно актьорската професия, кастингите, доказването във времето, жълтата преса, ценностите, мечтите, оптимизма…
Времето с нея летеше… усещането бе за изминал миг, а всъщност разговорът ни продължи час.
-Бурни аплодисменти след края на спектакъла, топло посрещане, още в самото начало и пълна зала в Драматичния театър. Как усетихте Вие търговищката публика?
-Всеотдайна! Благодаря за отношението, Търговище! Пожелавам на търговищката публиката прекрасни театрални постановки през 2018 г. Нека да идват на театър, защото в него се случват истински вълшебства, в него вярваш, че наистина всичко е възможно. Когато излезеш на сцената, веднага усещаш енергията, с която те гледа публиката. Тя е тази, която завършва представленията, за това всяко има различен характер, никога не може да бъде едно и също. Театърът е онова място, където можеш да живееш и други животи, освен твоя собствен. А това те кара да ставаш по-голям в собствените си избори, да помъдряваш по-бързо, защото изживяваш доста кризисни ситуации от името на други хора. Според мен, изкуството е мисия, а актьорът е в служба на другите.
-Театърът, киното, различните роли и героини, заради които публиката се гордее с Вас и Ви подкрепя, какво си казвате в трудните моменти, за да продължавате напред?
-Има един цитат от Коко Шанел, който много обичам. Тя казва така: „Ако си роден без крила, не им пречи да израснат”. Бих казала на всички мои почитатели, фенове и публика, че те са моите криле. Това са хората, които улавят онова, което си искал да постигнеш, с цената на много твои лични жертви. Всеки ден се сблъскваме с невероятни, неподозирани и нечовешки трудности, условия и отношение, но въпреки това не трябва да се предаваме и да се отказваме.
-Кога отново ще Ви видим на нашата сцена?
-Съвсем скоро!
Текст и снимка: Симона АЛЕКСИЕВА
