За добрите, лошите и бъдещето на Търговище

Какво е това възстановката? Урок по история или опресняване на историческата памет. Нека за това се изказват други хора. Аз не съм чак до там компетентен но пък съм до болка пристрастен. А когато си пристрастен си е по-добре да бъдеш и по-сдържан, защото когато емоцията заговори, всичко друго остава на втори план, а в случая не това е целта. В последно време възстановките или както им казват по-голямата част от участниците в тях- реконструкциите, зачестиха. От две години те намериха своето място и в Търговище. От някои места се чуха и гласове, че с това може да се наруши етническия мир, че едно показване на подобни събития едва ли би харесало на някои хора. Дали харесва или не, това е историята на Търговищеи целта е тя да се покаже такава каквато е било. И с постройката на т.н. „живи картини” и с дикторският текст който ги обяснява и допълва. И ако за някои това е шоу или спектакъл, за участниците в него това е нещо много, много повече. И пропътуваните километри с личния автомобил до мястото на събитието, и двудневното отсъствие от дома в почивните дни, когато трябва да се свърши нещо и за семейството и за умората в подготовката за него и не на последно място и разходите за съответния костюм и автентично оръжие с което да участваш, които повярвайте ми никак не са малко и сериозно бият по някога в семейния бюджет. Възстановката на кървавите събития в Търговище преди 140 години не е в състояние да представи цялостната картина на пожарите и издевателствата. Това  може да се случи само във филмите. Тя имаше за цел да събере и синтезира всичкия ужас, страх, и трагични събития сполетяли жителите на тогавашния град Ески Джумая. Има и елементи на спектакъл със събития извън сценария, които организаторите се постараха да сведат само до престрелка между руската войска и мародерите опожарили града. Всичко вече е готово и участниците са заели своите места в очакване да се даде началото на събитието. Адреналина постепенно се качва за да скочи рязко нагоре след първия изстрел. От там нататък ти вече не си в Търговище. Ти си по калдаръмите на Ески Джумая. Всичко е разчетено и проиграно предварително, но то е там някъде в подсъзнанието ти. В момента ти си макар и за малко в историята. Назад във времето. Изпълняваш си ролята и не мислиш за друго. По-право мислиш за сигурността на човека до теб, на хората които те наблюдават на крачка- две разстояние от мястото на събитието, защото макар и оръжието да е проверено от съответните полицейски служби, макар и патроните да са хаосни, лошото винаги може да се случи ако предварително не си подготвен. Битката е в разгара си, картините следват една след друга. И….дошло ти е време да подвиеш коляно и да „умреш” макар и за малко. Няма как, изтеглил си „късата клечка” и си се въплатил в ролята на разбойника-мародер. Не е най-приятното изживяване това но и това влиза в правилата. А те са категоричини: Не играеш каквото искаш а каквото трябва. И го правиш. Идва и края, всичко е приключило и ти отново се връщаш в Търговище. „Чичко, ти от лошите ли си?”, питате малко момченце свъсило вежди. „Ами..от лошите бях, моето момче, ама съвсем за малко”  Бях от лошите за да се оцени какво са направили добрите, да знаеш от къде са тръгнали твоите деди, за да знаеш след време до къде ти искаш да стигнеш. Да казваш с гордост, че си от град които нито пламъците на огньовете, нито свистенето на ятагана са успели да затрият от картата на България. И да направиш така, че един ден тоя град да стане още по-хубав и по-красив. А аз…нека да си остана в твоята детска памет от лошите, защото в цялата тая игра понякога и лошите могат да свършат добра работа. Стига да са го направили със сърце и душа. Аз и всички които пропътуваха пътя до Търговище от Силистра, Добрич, Варна, Шумен, Велики Преслав, Троян, Панагюрище мисля, че го направихме.

ЙОРДАН МИНЧЕВ

Сн.: С.Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.