Заставаме в подкрепа на Истанбулската конвенция

-Г-жо Сивчева, още  в началото бих искала да направя уговорката, че изпитвам огромно уважение към Асоциация НАЯ, която Вие ръководите, към конкретните резултати, постигнати от Вас през годините в борбата с насилието над жени. Логично е да попитаме – какво е отношението Ви към така нашумялата напоследък Истанбулска конвенция – за или против нейното приемане от НС сте, Вашата мотивация?

-Истанбулската ковенция, която всъщност, за да сме коректни, се нарича „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, съдържа своите основни цели още в заглавието си. Това е документ, който има за цел защитата на жените от всички форми на насилие, да се предотвратява, преследва и премахва  насилието над жени и домашното насилие, както и да се насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете. “Асоциация НАЯ”, както и  близо 200 други организации от цялата страна, застават котегорично в подкрепа на ратификацията на тази Консвенция от Народното събрание. До момента това е най-всеобхватния международен документ, който създава цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на жени и деца, жертви на насилие. Той е фундамент, върху който нашата държава има шанса да изгради ефективно законодателство срещу домашното насилие. Няма как ние, които от 15 години всеки ден се сблъскваме със случаи на жени и деца, пострадали от домашно насилие, да не подкрепим този документ, защото трябва да признаем, че съществуващите в момента регламенти, включително и специализираният Закон за защита от домашното насилие имат редица несъвършенства.

Освен това, обаче, Конвенцията е важна с това, че тя ясно казва, че домашното насилие е насилие, основано на пола; че това е насилие, което произтича от неравенството между мъжете и жените. Истината е, че жените търпят насилие, не защото мъжете са алкохолици, бедни, неграмотни или от определени етнически групи. Истината е, че мъжете бият и тормозят партньорките си, защото смятат, че имат право да го правят. В тези отношения на налагане на власт и контрол от страна на “силния пол” е основният проблем. Да, всеки може да стане жертва на домашно насилие, но когато данните показват, че в над 90 % от случаите пострадалите са жени и деца, за всеки здравомислещ човек е ясно, че това е насилие, което в най-голяма степен засяга жените.

По принцип, не зная дали има такъв човек, който да е против борбата с насилието срещу жените. Твърди се от много люде, /сред които групата на „патриотите” в НС, отец Боян Съръев и духовния клир, редица педагози и други представители на  различни сфери в нашия живот/, че в тази конвенция са заложени скрити капани, които впоследствие ще рекушират върху съзнанието на младите хора в негативен план. Едва ли Светият синод би заложил авторитета си заради отричането на този документ? Вашият коментар?

-Не трябва да се правят внушения, че по-голямата част от обществото е против Истанбулската конвенция. Както казах, близо 200 неправителствени организации от цялата страна, близо 300 университетски преподаватели, такива сериозни институции като Омбудсмана на Републиката, най-голямата политическа партия в парламента, повечето от евродепутатите, всички те подкрепят ратификацията на Конвенцията. Добре би било между поддръжниците и противниците на документа да има истински дебат, в който на хората да им стане ясно какво съдържа този документ, какви са целите му, какво ще се подобри в законодателството ни. Вместо това, дебатът беше подменен с фалшиви новини, които насаждат страх, омраза към различните, заклейвямане на инакомислещите, анатемосване. Ужасяващо е хора, които говорят, че са против насилието, да го правят с толкова агресия и омраза. Категорично ви заявявам, че теми като полова идентичност, трети пол, междуполови бракове и други подобни не са обект на Конвенцията. Никъде в нея не става въпрос за тези въпроси. Тя задава правна рамка, за да се гарантира, че жените и децата ще бъдат защитени от насилие. Всичко останало е плод на политически манипулации и заиграване със страховете на хората.

За огромно съжаление констатираме, че и Българската православна църква се включи в общия хор на тези, които подмениха реалността. Да отбележа, че противопоставяне на Православната църква и Католическата църква срещу Истанбулската конвенция е имало във всички държави, които са подписали и после ратифицирали документа. В другите страни, обаче, духовенството е излязло и официално е признало, че не могат да приемат и да допуснат мъжете и жените да са равни. Това, според мен, е истинският мотив на Църквата, а не това, което от сутрин да вечер повтарят нашите духовници за смяна на половете, гей бракове и др. подобни.

Едва ли има здравомислещ човек, който да вярва, че насила може да се промени половата идентичност на някой. Днес детето ви да отиде в детската градина като момче и утре да иска да стане момиче?! Това са пълни глупости, защото терминът “джендър” няма нищо общо със сексуалната идентичност. „Джендър“ е общото определение на онези социални роли, които обществото налага на жените и мъжете, определяйки кое е редно да правят жените и мъжете и кое не. Ако биологичният пол предопределя жените да раждат и да кърмят, но т.нар. джендър роли предопределят жените да са тези, които полагат грижите за децата, за мъжете, за възрастните хора в семейството. Тази им роля няма нищо общо с биологичния пол, защото чисто физически няма пречка мъжете да полагат тези грижи, но обществото смята, че е редно тези дейности да се вършат от жените. По същата причина има професии, за които се смята, че са женски и мъжки. Ако например едно момче избере да стане детски учител, някой би казал, че това не е „мъжко“. Ето това са половите стереотипи и те създават неравенства, които са вредни не само за жените, но и за мъжете. Например, това че в детските градини работят само жени не дава възможност на децата да виждат и другия модел на поведение. От малки момченцата се учат, че трябва да са силни, че мъжете никога не плачат, че те изкарват парите в семейството. Не е правилно който и да е човек да бъде натоварван с такива свръхочаквания. Ако един мъж е чувствителен и емоционален, това в никакъв случай не го прави по-малко мъжествен. Ако жената издържа семейството, а мъжът се грижи за децата, това не означава, че тя е „мъжкарана“, а той „женчо“. За съжаление, обаче, нашите деца в момента от най-ранна възраст се възпитават в тези стереотипи, кое е редно и кое не за жените и за мъжете, а именно – мъжете са силни и уверени, а жените са слаби и беззащитни. Това трябва да се промени, защото неравнопоставеността на половете е в основата на домашното насилие.

Тази тема не е у нас от вчера. Обучения на деца и младежи за равнопоставеност на половете се правят от години, и от нас, и от колеги в цялата страна. Тези обучения помагат днешните момичета и момчета, които са утрешни жени, мъже и родители, да общуват пълноценно, да решават конфликтите си без насилие, да изградят светоглед на взаимно уважение и признание, а не на притежание и контрол. Равнопоставеност между половете не означава мъжете и жените да сменят социалните си роли, а означава да имат равни възможности за развитие и напредък.

-В крайна сметка, от Ваша гледна точка, какви ще бъдат  ползите във Вашата конкретна работа, ако този документ бъде приет?

-Идеята на Истанбулската конвенция не е просто да се направят няколко законови промениФундаменталната ѝ цел е да няма насилие над жени, момичета и деца. Това означава – превенция. Означава всеки, от детето до възрастния, да знае, че насилието е неприемлива форма на отношения и се преследва от закона и държавата. Означава криминализиане на домашното насилие във всичките му форми. Означава признаването от Закона на дебненето, преследването, изнасилването в брака и насилствените бракове като насилие над жените и момичетата. Означава провеждане на целенасочена държавна политика, насочена към изкореняване на насилието. Означава координирани усилия на всички институции в България. Или накратко, означава, че ако някоя жена или дете са подложени на домашно насилие и насилие, основано на пола, няма да има нужда да обикаля безброй институции и сама да си търси правата.

Означава преследване и наказване на извършителите на насилие с цялата строгост на Закона, защото е потресаващо жени, с постановени мерки за защита от домашно насилие, с ограничителни заповеди да бъдат убивани. Също така, означава ангажиране на държавата в осигуряването на достатъчно на брой и разпределени в цялата страна кризисни и консултативни центрове за пострадали от домашно насилие, горещи телефонни линии, обучение на специалисти.

За всички нас, които от години подкрепяме жертвите на домашно насилие това означава, че ще можем по-добре да си вършим работата, че жените и децата ще бъдат по-добре защитени, че насилниците ще бъдат съдебно преследвани и наказвани. И може би най-важното, че обществото ни ясно и категорично ще покаже, че не приема насилието над жените, момичетата и децата.

Разговор на ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.