Зарадвах се, когато разбрах, че в Търговище ще се организира вечер, посветена на дългогодишната творческа дейност на историка Светлин Божинов. Неговото стабилно, всеобхватно професионално присъствие в полето на историческата наука за специалистите е известно. Прецизността му в работата – също. Но за хората извън обсега на историческата колегия, ще е интересно да се докоснат до различния, любопитен свят на историка-изследовател, на владеещият до съвършенство „скучната” архивистика.
Няма съвременна държава без институцията на държавните архиви.
Архивите са хранилища на истините от миналия живот на обществата.
Написаното слово остава. И най-стриктно пазените тайни стават явни. Архивите съхраняват разнородна информация – от интимните писма и дневници на видни личности, до скучните финансови отчети и данъчни регистри. Обикновено в читалните на архивите работят с научна цел изследователи на миналото. Но не само те. Например при реституцията архивите станаха често посещавани места…
Бегло споменах някои от основните функции на архивната институция. Направих го, за да подскажа мисията, която като началник на „Държавния архив” в Търговище, е изпълнявал Светлин Божинов. Издирване, придобиване, обработка и най-отговорното – съхранение на архивните фондове при подходящи условия. Това е специфична, висококвалифицирана работа.
Преди известно време в разговор с колеги-архивисти от столицата, дадох пример с перфектно направен от Светлин опис на постъпващ фонд. Прекъснаха ме: „О, Светлин…!” Последва жест, който разчетох: „Той е единствен! Трудно е да се сравняваме с него!”
На високо професионално ниво са и публикациите на Светлин. Помня, двамата със съпруга ми, как приятно се изненадахме на конференцията, когато за пръв път чухме Светлин да прочете научното си съобщение. Той беше още млад, но изложението му се отличаваше със зрялост на мисълта и последователност в изложението. Ще се огранича с един пример. Десетилетия спор за датата на основаването на Читалището в Търговище, съпътстван от остри реплики, местно – патриотически изблици. Студията на Светлин сложи край на често недостойните сблъсъци. Изложените от автора аргументи са убедителни, логично и безпристрастно реконструирани във времето. Доказване на обективната историческа истина – това е маниерът на историка – изследовател, Светлин Божинов.
Той не парадира с постиженията си. Скромен, усмихва се многозначително и с безупречната си подготовка, богат опит, информиран в новостите на историческата наука, дълбае в същината на проблемите по своя педантичен начин. Много е дал и има още много да даде на българската култура.
Ценя хората по личностните им качества и добродетели. Поставените от институциите „етикети” не винаги се покриват с титулованите индивиди. Мисля че търговищката общност вече даде званието на Светлин Божинов – „заслужил гражданин на Търговище”. И то е най-истинското…
МАРИЯ ОВЧАРОВА