Дойде най- после. От кога го чакахме, стягахме се, преметохме, почистихме и се издокарахме с най-новия кат дрехи втора употреба. И дойде! Европредседателството.

То все едно гости да ти дойдат на сбора в село. Слагаш новия кат дрехи и нареждаш софрата. То като има ядене и пиене, никой не те гледа как си облечен и дали си премел двора, ама журналята, щото тях не ги канят на трапезата, това и чакат да те орезилят пред цяла Европа, че даже и в село. Дойдоха хората, почетоха ни. А Доналд Туск произнесе такава реч, че направо в кафенето се просълзихме. Пасито даже разкри и неща, които не са за всеки акъл, още по-малко за моя. „Тази реч бе изключително добре подготвена и професионално направена – анализира Пасито. Напомнила  му на едно изказване на папа Йоан Павел Втори, когато преди години, с делегация на Атлантическия клуб му гостували, а в делегацията  бил  и Христо Стоичков. Папата го благословил, а сега и Туск говорил за Стоичков. Това било, според него, т.н. полска връзка. Ха върви, че обяснявай, защо и двамата са говорили за Стоичков. Според мен, това е така защото не сме били отдавна поляците на футбол. Меркел защо и зъб не обелва, да не говорим за Макрон. Това политиката е тънка работа и не е за всеки. Бий да те споменава и папата и Туск. Да, ама нашият премиер вместо да им се орепчи, тръгна да се жалва на Юнкер. Даже и във вестника го написаха: „Официалният сайт цензурира председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, но той подкрепи Борисов за корупцията”. Така го бяха написали във вестника, не съм си го измислил аз. Не ми е ясно кой е този официален сайт, ама и не останах учуден, че са го цензурирали. Важното е, че Юнкер подкрепил Б. Борисов. Значи ЕК ни подкрепя за корупцията? Бравос на Юнкер или на тия дето са го цензурирали. Премиерът използва възможността и да се оплаче пред тарторите на ЕС, или както им казват- лидери. „Докато ние бяхме най-лоялните членове на ЕС, „Южен поток“ се трансформира в „Турски поток“, който ще минава през натовска Турция, натовска Гърция и натовска Италия. Това да бъдеш лоялен не значи, че трябва да бъдеш наказан“, възмути се Борисов. На това поведение не му викат „лоялност“ , друга дума си има, ама няма как да я напише човек във вестника. Турците имат една приказка, че кьоравия всеки го…..ама пепел ми на езика. Чисто и просто сме били прекалено лоялни. Ама то на голо дупе като нашето, лоялност бива ли. Прецакаха ни тутакси, докато бяхме лоялни и наведени. Независимо дали си в ЕС, или другаде, в такава ситуация прошка няма. Накрая се намери и една френска депутатка да ни развали празника и да постави под съмнение усилията на Лилето Павлова. Тази наша душманка, г-жа Дели е зелена, ама не аджамия, както ще си помислят повечето от вас. В политическия цветови спектър това ще да рече  член е на френската партия Зелените. Тя не харесала видеото ни, което възхвалява красотите на България. И не точно красотите ами се хвана за това, че обяснявахме най-учтиво на чужденците, че , тук „не” може да значи „да”. Не всички в Европа обаче разбраха намека за прословутото българско утвърдително поклащане на глава, което често обърква гостите на страната. „Противно на това, което се твърди в официалния клип на Съвета на ЕС, чието председателство този месец пое България: „не” никога не значи „да”. Основно правило за съгласие и уважение към жените.  Искам свалянето му”, изрепчи се Дели. Демек сме я засегналили на сексистка основа. То всички знаем, че една жена, когато каже „не” то това означава в повечето случаи ”да”.Ама тя не отчита факта, че ние искаме да я предпазим, щото а е казала някъде „не” по тяхно му, може да го отнесе като бръмбар сламка, по нашенски. Поне така го обясниха експертите в кафенето. Напълно се обърках около цялата тая работа. Кое „да” и кое е „не”. Оказа се, че Карима Дели е председател на Комисията по транспорт и туризъм в Европарламента  и според анализаторите в кафенето, като нищо е замесена в някоя от схемите, за които говорят нашите патриоти – че западни държави подкокоросват тукашните зелени, за да съсипят българския ски туризъм – за сметка на туризма в еврогейските Алпи!  Ама тя политиката за това е тънка наука. Пасито го каза, а на него човек може да му вярва. „За влизането ни в Европейския съюз преговорите бяха доста лесни – спомня си Паси. – Тогава имахме гърба на царя. Тогава, каквото и да станеше, Симеон бе насреща и с един телефон оправяше нещата. Дипломацията бе лесна, а знаете, че дипломатите са честни хора, които лъжат по света за благото на държавите си“. Нашите пък си лъжат по навик. Пък и Симеон не вдигна един телефон на народа, че да оправи нещата. Оправи едни гори и това му беше. Ама кой каквото и да казва, може всякакви да сме, ама сме европредседатели. За малко. Нещо като „господин за един ден”.

ЙОРДАН МИНЧЕВ