Жители от с.Осен: Ако всички кметове бяха като Борянка, България щеше да е на друго дередже…

Село Осен е на петнайсетина минути път от Търговище.

Тук живеят около 40 души по регистрация, а от две години кметски наместник е Борянка СТОЙЧЕВА- млада, амбициозна жена, която живее с нуждите и болежките на своите съселяни и често обича да казва:” нашето село е най-прекрасното кътче на света…” Тук е минало нейното детство и тя не крие, че е пристрастна към този край…Родом оттук е и нейният съпруг Росен, без чиято подкрепа и разбиране тя не би била това, което е днес.

Вече бяхме чули много добри думи за нея и при едно идване в Търговище поканихме кметицата на с.Осен да се отби в редакцията на „Знаме”, за да поразкаже за житието-битието в това малко търговищко селище.Отпреди две години, откакто встъпила  на тази позиция, кметицата е променила в селото към по-добро много неща. Най-напред , заедно с нейни съселяни, обновили помещението  на библиотеката, където  създали уютен пенсионерски клуб. Помогнала й Евгения, с която пренесли книгите, а Колин, англичанин, който от години тук си е купил стара селска къща, дарил не само боите, но и сам помогнал при боядисването на  новото помещение.  Погрижили се и за обзавеждането му: дарили им два дивана, а баба Недка Димова изплела три покривки за маса от чудесни по-чудесни! Със съдействието на Община Търговище довели вода до кметството, изградили и външна тоалетна. И сами си създали едно уютно кътче за социални контакти, на което дали името „Надежда”. Сега тук заедно отбелязват празници, рождени дни, четат вестници, идват на раздумка за плетки, за туршии, за готвене, за здраве и за какво ли още не.

Какво е да си кметица в едно такова малко селце със застаряващо население, питаме жената срещу нас, а тя спонтанно отговаря-всичко! Когато някой ти звънне и те помоли за помощ, ти трябва веднага да се отзовеш. Няма събота, няма неделя. Един от проблемите е с медицинското обслужване-само веднъж седмично тук идва лекар, затова и в останалото време жените се опитват да си помагат сами- обменят рецепти, природни илачи, пак до Борянка се допитват какво да вземат, как да го вземат, тя пък прави справка в Интернет…Често пъти кметицата ходи в града, за да изпълнява пак поръчките на жените от село- купува им лекарствата, изследванията на баба Еленка от болницата взима, пазарува им, до офиса на МТЕЛ ходи, че обхватът се губел, кой каквато нужда има, до нея опира…Обещая ли нещо, по корем ще се влача, но ще го изпълня-тази нравствена максима Борянка съблюдава от първия ден на своето кметуване. И гледа да обръща внимание на всеки един от жителите на селото. Ето, тези дни баба Богданка получила инсулт, а близките й са в чужбина. Не я оставили сама, Евгения я обгрижва, тя е като личен асистент на нуждаещите се баби в селото… И не че самата Боряна няма свои лични проблеми- не са малко грижите им по семейната ферма, където заедно със съпруга й отглеждат млекодойни крави. Постоянният недостиг на качествени животновъди, както и куп ежедневни битови болежки и несгоди не може да не я притесняват.  Но тя винаги се стреми да надделява личното, нуждите на хората от селото за нея са с приоритет…Стреми се да съдейства 10 от жителите да получават топъл обяд, мечтае малък параклис да изградят край селото и други цели си е поставила.

А ето какво ни каза по телефона за Борянка една от най-сладкодумните баби в селото Недка Димова:

-От 10 г. живея в Осен, не познавах отблизо Борянка, но откакто стана кметица, за нея мога да кажа само хубави неща. Който за каквото да я потърси, тя е насреща. Как тази жена успява на всеки да помогне, а селото ни е предимно от възрастни жени, за които кметицата все е на разположение- нещо да види в Интернет, нещо да потърси, да провери…Тя е прекрасен човек по душа! Честна е, държи да даде отчет пред населениеуто за изразходваните средства от Общината.  Една вечер моята приятелка Иванка, на 80 г., ми позвъни, за да ми каже, че е вдигнала високо кръвно и да попита дали нямам лекарство. Аз пък веднага потърсих Борянка, тъй като те са съседки, а аз живея по-далече. Тя обаче нямаше лекарство за кръвно. Тъкмо бях се облякла и тръгвах към Иванкини, и колата на кметицата насреща ми. Взе лекарството и го занесе на болната. Такава е тя, нашата Боряна, пали колата и хуква натам, където имат нужда от нея. Много, много хубав човек е-ни каза баба Недка по телефона.

Срещата ни с кметицата на Осен е към края си, а тя пак бърза- отива да купи шише с биберон за баба Богдана-жената, която тези дни получила инсулт, има да изпълнява  и още куп други поръчки…А в ушите ни звучат още думите на баба Недка:”Ако всички кметове бяха като нашата Боряна, България щеше да е на друго дередже…”

ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Снимка: СИМОНА АЛЕКСИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.