Гостуваме в дома на Мария и Труфи ТРУФЕВИ- едно типично българско семейство с типичните нашенски добродетели: с огромната си любов и всеотдаденост към деца и внуци, всеки от които е поел по свой път, създал е свое семейство като продължител на рода. А коренът на тази семейна задруга си остават търговищките баба и дядо Мария и Труфи.
И двамата са родом от село Вардун. Той е на 95 лета, а тя е на 93г. За възрастта си и двамата са запазени, на крака, не са загубили интерес към живота и близките си. Особено се гордеят с двете си дъщери Весела и Димитринка / за съжаление, втората е покойница/, както и с четиримата си внука и един правнук . По стечение на обстоятелствата почти всеки в рода им е завършил ВУЗ във Варна. Стожерът, Труфи първи е завършил ВИНС-а , а после е работил като началник отдел „Влогове“ към търговищката Спестовна касал . Дъщерята Весела също е възпитаничка на ВИНС-а. Внукът Тихомире е възпитаник на МЕИ-Варна „компютърни системи и технолигии“. Другият внук, Даниел е капитан на кораб, внучката Милена е преподавател във Варненската езикова гимназия, а четвъртият внук- Георги, е електроинженер. Всички наследници от рода Труфеви живеят във Варна.
Само баба и дядо са останали в търговищкия им дом в центъра на града. Питаме ги- в какво е разковничето на здравото дълголетие? По-активният, по-жизненият е Труфи, който вече години наред обгрижва болнавата си съпруга Мария. Грижи се за всичко- да поднесе закуската, да осигури лекарствата, храната за деня / от година взимат от „Социален патронаж“, доволни са/ Не му остава време да посещава клуба на пенсионера, тъй като абсолютно за всичко се грижи той- и за хигиената у дома, и за болната си жена. Но не се оплаква – очите му още виждат , ушите чуват, зъбите все още са неговите, само дето краката понякога не държат, ама той не им обръща внимание.
Телефонът звъни, обажда се както обичайно дъщерята Весела от Варна, за да попита как са възрастните й родители. Използуваме случая да попитаме и ние – какво мисли тя за дълголетието на двамата й родители.
-Вероятно се дължи на селския им корен, на здравословната и качествена храна, която сами са си произвеждали през повечето години на село Вардун. Но има и нещо друго и то е в духовен план- това са ценностите на моите родители- те винаги са зачитали християнските добродетели, българската традиция, предавали са я и на нас, техните наследници – това ни каза по телефона дъщерята Весела, която също е съхранила прекрасни спомени, свързани с детството й във Вардун .Тук родителите й отглеждали пресни плодове и зеленчуци / от градината направо на масата!/, имали и животни. А кой не знае вкуса и аромата на домашно приготвената храна, най-полезната, най-здравословната. Всичко това, съчетано с един сравнително спокоен живот и духовни ценности, според дъщерята , е разковничето на здравото дълголетие на нейните родители.
Продължаваме разговора, а през това време баба Мария носи два портрета – на нея и на съпруга й- и двамата красавци в онези, буйните години, когато от всяка фибра на тялото напира силният живот, а лицата им излъчват щастие, много щастие. ..Правят само пауза, когато разказват за голямата трагедия в живота им-кончината на уважавания педиатър в града ни д-р Ганчева-дъщеря им, починала само на 42 г. Но те и съпругът й поели двете деца, израстили ги, изучили ги, а сега те им се отблагодаряват като не ги забравят.
Казах ли Ви, че съм фронтовак, не без нотки на гордост споделя бай Труфи и сочи годишния календар, който му подарили за 2018 г. от Съюза на ветераните. Прибавя в малка кутийка и ордените като участник в първата фаза на Втората световна война…И е доволен, че като признание на държавата за този факт има и финансова добавка към пенсиятаси..
И отново се връщаме към днешния ден-кое сега ги радва, от какво се вълнуват на тези години, питаме ги. А те и двамата са единодушни, че най- щастливи са от срещите с децата и внуците , умиляват се и от факта, че са дочакали и правнук. По Коледа за седмица ходили при дъщерята във Варна, но бързо решили да се връщат, да не им изгорят дървата, шегува се дядо Труфи. И додава, че усещането за полезност в живота е може би онова разковниче, което го крепи и им дава сили заедно с баба Мария да вървят напред. И ни изпраща с думите- и Вие да стигнете и да надминете моите години!
Разговор на ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА