В навечерието на Рождество Христово търговищенци имаха възможност да посетят концерта „Коледно вълшебство”, организиран от ОНЧ”Напредък” и духовен център „Евера”.

Вестник “Знаме” отрази своевременно тази проява.. Тук публикуваме част от разговор с цигуларката Йоана Стратева – дългогодишен музикант с множество самостоятелни концерти в страната и чужбина. Тя отдели от своето време за читателите на в. „Знаме”. 

– Вие изпълнявате музика на Учителя Беинса Дуно, заедно с музиката на велики композитори. Как широката аудитория възприема такива концерти?    

– Това не е нова, измислена от нас идея. Тя е съществувала още по времето на Учителя в живота на Братството. Изнасяли са се такива концерти, в които са се изпълнявали произведения на великите класици, композитори и съответно по някоя друга мелодия или песен от музикалното творчество на Учителя. Това е записано в спомените на наши приятели, особено добре то е предадено в книгата „Съзвучие от бъдещето” където Лиляна Табакова, известна оперна певица по онова време, разказва за концертите, които тя е изнасяла. Сега нашите концерти се възприемат много добре. Често ни канят  в различни градове на страната.

– Съществува мнение, че когато даден човек упражнява една професия дълго време, може да се получи  изчерпване и като енергия, и като идея за професионалното творческо преосмисляне. Вие свирите на цигулка от много време и вместо да Ви видим на сцената изморена или малко по-слаба от всеки друг път, напротив Вие и на този концерт бяхте изключително вдъхновена.  Кой е източникът на Вашето вдъхновение?

– Винаги може да се получи изчерпване, ако това, което прави човек, го прави по механичен начин. Може да се получи психическо, но и чисто физическо изчерпване. Целта на тези занимания е човек да достигне  чрез музиката и чрез другите изкуства до едно откровение, да се докосне до един по-висок свят, до едни по-висши вибрации, които не са като ежедневието. Ако човек търси още по-задълбочено, с още по-голямо смирение смисъла на музиката и посланието на всички тези произведения, той няма да се изчерпи, а напротив – ще навлиза в дълбочина и с по-голяма сила ще ги прeдава тия послания. Аз смятам, че красотата в изкуството е неизчерпаема. Колкото повече свириш едно произведение, толкова повече откриваш красотата му, хармонията, равновесието, което има в него. По същия начин е и в духовната музика.

Това е нещо като мисия – да предадеш тези красиви послания, този красив импулс и вдъхновение,  да ги предадеш и на другите. И когато успееш да го предадеш, то е благословение и за другите, както и за самия човек. Благодатното въздействие е както върху този, който изпълнява, така и върху този, който слуша. В това отношение духовната музика, и музиката на Учителя специално, е едно изключително оригинално духовно наследство за България. Тя има много голямо поле за действие.

Музиката на Учителя е ценена много в чужбина. Аз съм канена по целия свят. Хора, които никога преди това не са знаели дори кой е Петър Дънов, като чуят тази музика, ми казват: „Абе какво беше това нещо, каква е тази музика? Никога не сме слушали такава музика.” Именно това е смисълът на всички усилия, които човек полага и да Ви кажа, не е лесно да достигнеш до тези неща,  ,,това е работа да можеш да се научиш да бъдеш проводник на тези енергии и да ги предадеш на слушателите. Това е една много дълбока и интересна работа, която мен много ме увлича.

Радка ИВАНОВА