Впечатления от един круиз по р.Дунав
Самолетът проби облаците и се плъзна надолу. Наближавахме Виена. В илюминатора вече виждах гъсти гори, прорязани от прави пътища, селища, автомобили и дори хора. Пистата се показа и скоро щяхме да се приземим. Изведнъж машината рязко се устреми нагоре. Нещо се случваше! Огледах се. Всички пътници не помръдваха с изопнати от напрежение лица…
И започна едно тягостно въртене над района. Съвсем наскоро един пътнически самолет от София беше кръжил над Шумен близо час, заради гъстата мъгла във Варна. А тук мъгла нямаше. Тогава?
Най-сетне самолетът отново пое надолу. С облекчение усетих тласъка на колесника и машината се плъзна по пистата. Никой от пътниците не помръдваше… Когато напуснахме самолета разбрахме, че причината за всичко беше силният вятър, който продължаваше да се вихри и в момента…
Скоро автобусите ни откараха на пристанището, където беше акостирал и ни очакваше българският круизен кораб „Ариана”. Настаниха ни по каютите и трябваше всеки момент да отплаваме. Но се оказа, че влакът с голяма част от групата закъснява. С това графикът на кораба се нарушаваше и се наложи да отплаваме за Унгария много по-късно…
В три часа след полунощ се събудих от нещо необичайно. Корабът силно се люшкаше и блъскаше някъде, чуваше се свистене на вятър и плясък на вода. Дръпнах плътните завеси и погледнах навън. Бях впечатлена! Израснала съм край Дунава, но толкова високи вълни не бях виждала никога. С всеки напор на вятъра, една огромна вълна тласкаше кораба върху някаква черна стена. Намирахме се в шлюз! Това блъскане продължи близо два часа. Най-сетне вратите на шлюза се отвориха и корабът продължи надолу по течението на реката.
Сутринта научихме от екипажа, че сме били в шлюз Габчиково, най-големият в Словакия. Силният вятър явно ни преследваше и по въздух, и по вода. Вместо да влезем в Будапеща по реката, корабът трябваше да акостира на 50 километра от столицата, а групата да продължи с автобуси. И всички тези преживявания бяха не само заради вятъра, ала и заради онова начално закъснение и нарушаване на графика в шлюза. Но корабът беше сигурен и непокътнат, екипажът и туристите бяхме живи и здрави.
Наближихме Естергьом, малко преди един деветдесет градусов завой на реката, наречен „коляното” на Дунав. Над двата бряга беше опнал снага красив мост, чиято конструкция приличаше на дантела. Побързах към палубата с фотоапарата, защото пред очите ми се откриваше красива гледка. Точно над моста, върху високо възвишение, видях базиликата. Това е най-голямата католическа църква в Унгария. Градът Естергьом е основан от келтите преди повече от две хиляди години, но през девети век е завзет от маджарите и се превръща в кралска резиденция и първа столица на Унгария. Столетия наред Естергьом се развива като важен транспортен и търговски център на Европа, но през 16 век е завладян и разрушен от османците. След прогонване на нашествениците, градът не успява да възстанови своя минал разцвет и постепенно запада. Сега в Естергьом се поддържа Дворцов музей, който първоначално е бил кралски дворец, а след преместване на столицата в Будапеща става резиденция на архиепископа. В града се намира и Християнският музей, който съхранява ценни образци на религиозното изкуство. Интерес представлява Визиварош /Водният град/, квартал с типична барокова архитектура, намиращ се на брега на Дунав…
Скоро напуснахме Естергьом и с автобуси пристигнахме в Будапеща, където ни очакваше „Ариана” точно срещу хълма Гелерт, носещ името на трагично загиналия бенедектински монах.
Оттук нататък нашият круиз продължи благополучно.
Антония Атанасова