ПО ВЪЗДУХ И ВОДА

Впечатления от един круиз по р.Дунав

Самолетът проби облаците и се плъзна надолу. Наближавахме Виена. В илюминатора вече виждах гъсти гори, прорязани от прави пътища, селища, автомобили и дори хора. Пистата се показа и скоро щяхме да се приземим. Изведнъж машината рязко се устреми нагоре. Нещо се случваше! Огледах се. Всички пътници не помръдваха с изопнати от напрежение лица…

И започна едно тягостно въртене над района. Съвсем наскоро един пътнически самолет от София беше кръжил над Шумен близо час, заради гъстата мъгла във Варна. А тук мъгла нямаше. Тогава?

Най-сетне самолетът отново пое надолу. С облекчение усетих тласъка на колесника и машината се плъзна по пистата. Никой от пътниците не помръдваше… Когато напуснахме самолета разбрахме, че причината за всичко беше силният вятър, който продължаваше да се вихри и в момента…

Скоро автобусите ни откараха на пристанището, където беше акостирал и ни очакваше българският круизен кораб „Ариана”. Настаниха ни по каютите и трябваше всеки момент да отплаваме. Но се оказа, че влакът с голяма част от групата закъснява. С това графикът на кораба се нарушаваше и се наложи да отплаваме за Унгария  много по-късно…

В три часа след полунощ се събудих от нещо необичайно. Корабът силно се  люшкаше и блъскаше някъде, чуваше се свистене на вятър и плясък на вода. Дръпнах плътните завеси и погледнах навън. Бях впечатлена! Израснала съм край Дунава, но толкова високи вълни не бях виждала никога. С всеки напор на вятъра, една огромна вълна тласкаше кораба върху някаква черна стена. Намирахме се в шлюз! Това блъскане продължи близо два часа. Най-сетне вратите на шлюза се отвориха и корабът продължи надолу по течението на реката.

Сутринта научихме от екипажа, че сме били в шлюз  Габчиково, най-големият в Словакия. Силният вятър явно ни преследваше и по въздух, и по вода. Вместо да влезем в Будапеща по реката, корабът трябваше да акостира на 50 километра от столицата, а групата да продължи с автобуси.  И всички тези преживявания бяха не само заради вятъра, ала и заради онова начално закъснение и нарушаване на графика в шлюза. Но корабът беше сигурен и непокътнат, екипажът и туристите бяхме живи и здрави.

Наближихме Естергьом, малко преди един деветдесет градусов завой на реката, наречен „коляното” на Дунав. Над двата бряга беше опнал снага красив мост, чиято конструкция приличаше на дантела. Побързах към палубата с фотоапарата, защото пред очите ми се откриваше красива гледка. Точно над моста, върху високо възвишение, видях базиликата. Това е най-голямата католическа църква в Унгария.  Градът Естергьом е основан от келтите преди повече от две хиляди години, но през девети век е завзет от маджарите и се превръща в кралска резиденция и първа столица на Унгария. Столетия наред Естергьом се развива като важен транспортен и търговски център на Европа, но през 16 век е завладян и разрушен от османците. След прогонване на нашествениците, градът не успява да възстанови своя минал разцвет и постепенно запада. Сега в  Естергьом се поддържа Дворцов музей, който първоначално е бил кралски дворец, а след преместване на столицата в Будапеща става резиденция на архиепископа. В града се намира и Християнският музей, който съхранява ценни образци на религиозното изкуство. Интерес представлява Визиварош /Водният град/, квартал с типична барокова архитектура, намиращ се на брега на Дунав…

Скоро напуснахме Естергьом и с автобуси пристигнахме в Будапеща, където ни очакваше „Ариана” точно срещу хълма  Гелерт, носещ името на трагично загиналия бенедектински монах.

Оттук нататък нашият круиз продължи благополучно.

Антония Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.