Интересува ме духовното в живота…

Мария Овчарова е сред хората, трайно свързани с Търговище. Заедно със съпруга й археолога Димитър Овчаров, са сред създателите на Търговищкия исторически музей.  Археолозите Димитър Овчаров, Ангел Конаклиев, както и по-късно синът  проф.Николай Овчаров са сред откривателите на легендарния град край Търговище, крепостта „Мисионис”, „откритието на българските чудеса”. Намираме  по телефона Мария Овчарова в софийския й дом, за да я поздравим и попитаме как се чувства сега, на нейните 85 лета.

-Благодаря , добре съм, излизам, пазарувам , разхождам се из парка….Благодаря на съдбата, че ме е дарила с толкова години живот…

-Сега, когато  се връщате в мислите си към изминалите години, кой е най-съкровеният спомен, свързан с родното Ви Давидово?

– Беше един августовски ден., била съм  около 9-годишна.  Баща ми се върна от града и ми донесе една книга с твърди корици и цветни илюстрации, пригодена за деца-„ Чичо Томовата колиба”.  Каква радост беше!..И после, през годините- това е четивото, което цял живот  съм препрочитала с удоволствие. Пазя книгата  и досега, винаги я знам къде се намира в дома ми , тя си остана безценната реликва от моето детство.

-Какво е за Вас Търговище?

-Търговище за мен е мястото, откъдето съм тръгнала. Всяка следа, свързана с този град ми е ценна…Имам едни хубави спомени с цяла плеяда стойностни личности, сред които: Иван Халаджов-историк, гимназиален директор, автор на Историята на Търговище, Стефанка Цолова-тя беше инспектор по културата, ентусиазирана жена, Стефан Добрев, адвокат, с който направихме експедиция в Герлово. Първата ми учителка  в Давидово Прихка Халачева- един светъл, прекрасен човек! А д-р Титков-човекът, който ме е спасил от пневмония, когато съм била само на 4 месеца. Първата ми снимка на търговищкия панаир, театралните репетиции в дома ни, тъй като баща ми беше председател на Читалището и още, и още…всичко това за мен е Търговище. И това са само част от моите незабравими житейски спомени и срещи, за които ми е приятно да си мисля сега…

-Заедно  с Вашия съпруг- уважаваният доайен на археологията Димитър Овчаров,  създавате Търговищкия исторически музей – как се гради  една институция, г-жо Овчарова?

– Трудно, много трудно. От позицията на житейския си и професионален опит ще кажа, че най-трудно е да работиш в музей, в архив…Труден е този процес на съграждане, той изисква много професионална подготовка, усилия, воля , енергия. Обикаляли сме целия Търговищки регион от село на село, от колиба на колиба и в разговорите си с хората сме отсявали стойностното в техните разкази, за да може всичко това впоследствие да послужи като основа за градежа на музейната институция.

-И въпреки този огромен труд за града ни, Вие продължавате да не се интересувате от титли, от  официални почести, защото сте изключително скромен, духовен човек, останал през целия си живот чужд на суетата и на показността….

– Винаги са ме вълнували стойностните неща в живота, срещите с качествени  хора, общувах и продължавам да общувам с подобни люде и това ме прави щастлива.

-Пожелаваме Ви едно здраво дълголетие и още много поводи за радост и щастие!

 

Разговаря ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.