Декември – месец на споделеност, на заедност…

Изпратихме и последния месец на старата година – най-светлият, най-шумният, най-бляскавият – изпълнен с феерия от светлините на Коледните лампички и Новогодишните елхи и очакванията за Рождество. Месеца на споделеност, на заедност – с децата, с внуците, с роднините и приятелите, на топлина и уют, на чувството „у дома”. Получихме подаръци, раздадохме с любов подаръци, постарахме се да помогнем, да бъдем съпричастни към хората в нужда – да им вдъхнем вяра и надежда за добро.

За жалост, за напия Търговищки край, декември е натоварен с много и тъжни спомени от онзи зловещ декември на 1943 година. Злокобната дата 19, когато край с.Ястребино бяха разстреляни невинни хора – деца и немощни старци. Покрай пътищата на селата намериха смъртта си много дръзнали да помогнат на „шумкарите”.

Пламнаха десетки къщи. А в последния ден от годината, в дола край село Божица, десетки млади хора проляха кръвта си с вярата, че жертвайки себе си го правят за един по-справедлив свят.

Декември е равносметка, понякога мотивираща, понякога болезнена и ако сега всичко от тези жестоки времена се отрича или оспорва или просто не се говори за тези събития – нека не обвиняваме точно тези хора, които в името на своите идеали не се пожалиха. Защото не може сам да жертваш живота си, ако не вярваш в нещо светло и хубаво в името на бъдещето.

Те са истинските тузлушки герои и не могат да носят вината и грешките на останалите живи техни другари, които много бързо ги забравиха и тях, и идеалите им, започвайки да строят своя собствен удобен свят. А трябва да помним историята си и да почитаме всеки – независимо в кои години е пролял кръвта си в името на добруване на народа си. Дължим им го.

Емоционалният декември свърши. Отброихме заедно последните му минути – кои на красивите и озвучени площади, кои на екзотични места по света, кои в домашна обстановка. Вече сме в новото НАЧАЛО.

Дано да не оставим за следващия декември – заедността, прошката, толерантността, благотворителността. Дано да бъдем по-мъдри, по-позитивни, по-креативни и най-вече по-работливи! Животът ни е тук и сега – нека му се радваме и го направим такъв, какъвто го искаме.

НИНА АНДРЕЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.