На тро­то­а­ра, сре­щу ма­га­зи­на на СБА, вър­вя­ха мла­да май­ка и  две­го­ди­ш­но­то й мо­ми­чен­це с ве­ло­си­пед. Бях на 5-6 ме­т­ра от тях. В един миг де­те­то ско­чи от ко­ле­ло­то и по­бя­г­на, сле­зе от тро­то­а­ра и пре­ми­на ме­ж­ду спре­ли­те ав­то­мо­би­ли. Вме­с­то да до­го­ни де­те­то, май­ка­та тръ­г­на да при­би­ра ве­ло­си­пе­да. След се­кун­ди чух сви­с­те­не на гу­ми и ви­дях спря­ло­то та­к­си. Де­те­то се блъ­с­на в бро­ня­та и се из­тър­ко­ли ка­то то­п­ка на ули­ца­та. По ед­на ща­с­т­ли­ва слу­чай­ност на­с­ре­ща не ид­ва­ха дру­ги ко­ли. И ед­ва то­га­ва май­ка­та за­ря­за ко­ле­ло­то и из­ти­ча към де­те­то, ко­е­то пла­че­ше не­у­дър­жи­мо. Бе­ше жи­во!

Шо­фьо­рът, млад мъж, ве­д­на­га взе май­ка­та и де­те­то в ко­ла­та, за­е­д­но с пла­с­т­ма­со­во­то ко­ле­ло и ги от­ка­ра в бол­ни­ца­та. Да­но мо­ми­чен­це­то да е до­б­ре! Май­ка­та цял жи­вот тря­б­ва да е бла­го­дар­на на то­зи млад чо­век, кой­то про­я­ви съ­о­б­ра­зи­тел­ност и про­фе­си­о­на­лен ре­ф­лекс, спа­ся­вай­ки де­те­то й от си­гур­на ги­бел. Пи­ша вси­ч­ко то­ва по две при­чи­ни. Пър­ва­та е за­ра­ди мла­ди­те май­ки. Мал­ки­те де­ца ня­мат ин­с­тинкт за са­мо­съ­х­ра­не­ние и из­г­ра­де­но по­ве­де­ние на ули­ца­та.

Май­ки­те са те­зи, ко­и­то тря­б­ва да ги на­у­чат с ли­ч­ния си при­мер, а до­ка­то де­ца­та им са още не­в­ръ­с­т­ни, да не ги из­пу­с­кат от ръ­ка, да ми­с­лят по­ве­че за тях, от­кол­ко­то за иг­ра­ч­ки­те им. Вто­ра­та при­чи­на е, че  ако на шо­фьо­ра бъ­де по­тър­се­на ня­ка­к­ва от­го­вор­ност би би­ло край­но не­с­п­ра­ве­д­ли­во, за­що­то не­го­ви­те дей­с­т­вия бя­ха на­пъл­но аде­к­ва­т­ни за раз­ли­ка от те­зи на май­ка­та.  Аз бях оче­ви­дец.

А. Си­ме­о­но­ва