МЯСТОТО НА ДЯДО ДАМЯН

На 23 но­ем­в­ри та­зи го­ди­на, вър­ху ог­ро­мен ска­лен къс в Ста­ра пла­ни­на – гру­па при­я­те­ли – ту­ри­с­ти и ори­ен­ти­ро­ва­чи, по­с­та­ви­ха па­ме­т­на пло­ча в чест на на­шия съ­г­ра­ж­да­нин Да­мян Бо­нев. Ини­ци­а­ти­ва­та за по­с­та­вя­не на пло­ча­та е на Клу­ба по ори­ен­ти­ра­не “Ва­ри­ант 5” – Тър­го­ви­ще и го­ле­мия при­я­тел на ори­ен­ти­ра­не­то от гр. Кар­ло­во – Ке­а­зим Ко­за­рев. Си­гур­на съм, че мно­зи­на тър­го­ви­щен­ци по­з­на­ват Да­мян Бо­нев ка­то ин­же­не­ра от ре­мон­т­но – ме­ха­ни­ч­ни­ят за­вод “Хан Крум”, къ­де­то той ра­бо­ти дъл­ги го­ди­ни. Си­гур­на съм ,че още по­ве­че хо­ра го по­з­на­ват ка­то ак­ти­вен пла­ни­нар – май­с­тор на спор­та по ту­ри­зъм, уча­с­т­вал и ръ­ко­во­дил сто­ти­ци пе­ше­хо­д­ни, во­д­ни, ко­ло­е­з­да­ч­ни и ски по­хо­ди. Мно­го хо­ра не са­мо от Тър­го­ви­ще, и не са­мо от Бъл­га­рия го по­з­на­ват в ка­че­с­т­во­то му на дъл­го­го­ди­шен ак­ти­вен уча­с­т­ник и съ­дия в ед­ни от най-го­ле­ми­те ме­ж­ду­на­ро­д­ни съ­с­те­за­ния по ори­ен­ти­ра­не. Клу­бът по ори­ен­ти­ра­не “Ва­ри­ант 5″ – Тър­го­ви­ще е из­к­лю­чи­тел­но по­пу­ля­рен с ус­пе­хи­те си, бла­го­да­ре­ние и на мно­го­го­ди­ш­ни­те уси­лия и ра­бо­та на Да­мян Бо­нев.

Ори­ен­ти­ра­не­то за не­го бе­ше го­ля­ма лю­бов и страст, и с при­ме­ра си, той въ­в­ле­че мно­го съ­с­те­за­те­ли и лю­би­те­ли на спор­та и при­ро­да­та. Въ­в­ле­че и три­те си дъ­ще­ри от мал­ки, а по-къ­с­но и вну­ци­те си. Мя­с­то­то на ме­мо­ри­ал­на­та пло­ча не е из­б­ра­но слу­чай­но. Ска­ла­та се на­ми­ра на въз­ло­во пре­си­ча­не на ту­ри­с­ти­че­с­ки­те пъ­те­ки хи­жа До­б­ри­ла – хи­жа Ва­сил Ле­в­с­ки и мар­ш­ру­та хи­жа Ху­ба­вец – хи­жа Ам­ба­ри­ца – по най-дъл­гия пе­ше­хо­ден мар­ш­рут в Бъл­га­рия – връх Ком – нос Еми­не по би­ло­то на Ста­ра пла­ни­на. Да­мян Бо­нев три пъ­ти е из­ми­на­вал то­зи тру­ден пре­ход ка­то по­с­ле­д­ния път – ско­ро­с­т­но за 10 дни. А тук е мя­с­то­то и да ка­жем, че ре­кор­ди­те по ско­ро­с­т­но пре­ми­на­ва­не на “Ком-Еми­не” и за мъ­же, и за же­ни – при­на­д­ле­жат на съ­с­те­за­те­ли от ме­с­т­ния клуб по ори­ен­ти­ра­не “Ва­ри­ант 5″ – Тър­го­ви­ще и то­ва са Ки­рил Ни­ко­лов- Ди­зе­ла и Ан­то­ния Гри­го­ро­ва. Из­б­ра­но­то мя­с­то се счи­та за твър­де опа­с­но за пла­ни­на­ри­те, за­що­то в та­зи ме­с­т­ност е за­гу­бил ори­ен­ти­ро­в­ка не един ту­рист. По­с­та­ве­на­та пло­ча ще бъ­де един ори­ен­тир – ка­то “мя­с­то­то на дя­до Да­мян”. “Дя­до­то” – та­ка с ре­с­пект и лю­бов са го на­ри­ча­ли вси­ч­ки ту­ри­с­ти и ори­ен­ти­ро­ва­чи в по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни. По­з­на­вах ли­ч­но Да­мян и в мо­мен­та, в кой­то на­пи­сах “на­шия съ­г­ра­ж­да­нин” пред мен с иро­ни­ч­на­та си ус­ми­в­ка ся­каш се по­я­ви са­ми­ят той, за да ме ре­п­ли­ки­ра, че не е гра­ж­да­нин, а е се­ля­нин. На­и­с­ти­на, той ни­ко­га не изо­с­та­ви ро­д­но­то си се­ло Ру­ец, а ние вси­ч­ки от го­ля­ма­та се­мей­на ком­па­ния – ду­ша­та, на ко­я­то раз­би­ра се бе­ше той, го въз­при­е­ма­х­ме и ува­жа­ва­х­ме то­ч­но за­ра­ди те­зи му ка­че­с­т­ва на чо­век, свър­зан с ко­ре­на си, със зе­мя­та, с при­ро­да­та, с из­кон­ни­те цен­но­с­ти на ста­ри­те бъл­га­ри – тру­до­лю­бие, че­с­т­ност, по­ч­те­ност, от­го­вор­ност, взи­с­ка­тел­ност и кри­ти­ч­ност към вси­ч­ко и вси­ч­ки. А са­мо­и­ро­ни­я­та – ви­на­ги бе­ше с не­го. Си­гур­на съм, че и се­га гле­да от­го­ре на по­с­та­ве­на­та па­ме­т­на пло­ча с ус­ми­в­ка и иро­ния. Си­гур­на съм оба­че и в то­ва, че той е до­во­лен, но не от тщест­ла­вие, а за­то­ва, че до­ри и се­га ще по­ма­га на пла­ни­на­ри­те и ори­ен­ти­ро­ва­чи­те – не­го­ви­те вер­ни при­я­те­ли.

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.