ЗАПИСАЛ С ЕКИПА НА “СВЕТКАВИЦА” НАД 350 МАЧА

На­вяр­но мно­го тър­го­ви­щен­ци си спом­нят ония съ­бо­т­ни дни, ко­га­то вър­во­ли­ца от хо­ра се от­п­ра­вя­ха към ста­ди­он „Д. Бур­ков”, за да гле­дат по­ре­д­ния мач на лю­би­ма­та „Све­т­ка­ви­ца”.

Спом­ня­ме си и сър­ца­та­та иг­ра на мом­че­та­та и оня мо­щен вик „Го­о­о­ол” кой­то вди­га­ше в не­бе­са­та гъ­лъ­би­те, на­ка­ца­ли в цен­тъ­ра на гра­да. Спом­ня­ме си и ожи­ве­ни­те ко­мен­та­ри след ма­чо­ве­те и оно­ва” „….ама ви­дя­х­те ли Кон­да­ка ка­к­во пра­ве­ше по кри­ло­то. Раз­пи­ля ги ка­то пил­ци, са­мо пра­ха му ди­ша­ха”.

Се­га ве­че я ня­ма ни­то  сър­ца­та­та иг­ра на фу­т­бо­ли­с­ти­те, ни­то пъл­ния ста­ди­он. Са­мо един ве­че по­бе­лял чо­век стои на жур­на­ли­с­ти­че­с­ки­те ме­с­та и вни­ма­тел­но за­пи­с­ва хро­но­ло­ги­я­та на дву­боя. По- мла­ди­те го по­д­ми­на­ват, но по-ста­ри­те спи­рат до не­го, за да чу­ят ко­мен­та­ра му  за то­ва, ко­е­то ста­ва на те­ре­на. За­що­то зна­ят, че мал­ци­на са ка­то Иван То­до­ров- Кон­да­ка, ко­и­то мо­гат да на­п­ра­вят то­чен ана­лиз на ви­дя­но­то. И за до­б­ро, и за ло­шо. Пъ­тят на Иван То­до­ров във фу­т­бо­ла е дъ­лъг и не лек. Още  в ран­на въз­раст той е обект на вни­ма­ние от стра­на на тре­ньо­ри­те по спор­т­на гим­на­с­ти­ка, ле­ка ат­ле­ти­ка и фу­т­бол. За до­б­ро или за ло­шо на­д­де­ля­ва „Цар Фу­т­бол” , а тре­ньо­ри­те Ко­льо Дан­чев и Ан­гел Мол­лов се ус­ми­х­мат до­вол­но. И има за­що. Мно­го ско­ро той бър­зо се на­ла­га в раз­ли­ч­ни­те де­т­с­ко юно­ше­с­ки фор­ма­ции на „Све­т­ка­ви­ца”. Не­на­вър­шил 13 г. на един тур­нир той е за­бе­ля­зан от вар­нен­с­кия спе­ци­а­лист Ди­ми­тър Ди­ми­т­ров и след не­ле­ки раз­го­во­ри с ба­ща му мал­ки­ят Ва­ньо по­е­ма пъ­тя към Вар­на, за да се влее в ре­ди­ци­те на един от пър­ви­те 6 най-ели­т­ни от­бо­ри в стра­на­та- „Чер­но мо­ре”. Га­лан­тът му бър­зо из­бу­я­ва и той ско­ро за­по­ч­ва да вли­за в сме­т­ки­те на тре­ньо­ри­те на пър­вия от­бор Иван Мо­ка­нов и Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров- Чер­ве­ния. Да вле­зеш в пър­вия от­бор то­га­ва е ме­ч­та не­по­с­ти­жи­ма. Гор­дост е да­же да по­па­д­неш в гру­па­та за ма­ча. Вар­нен­с­ки­ят от­бор по не­го вре­ме бе­ле­жи един от най-го­ле­ми­те си въз­хо­ди, а в съ­с­та­ва му фи­гу­ри­рат име­на ка­то  вра­та­рят Си­ме­он Ни­нов, за­щи­т­ни­ци­те Вла­ди­мир Гро­з­да­нов, Ди­ми­тър Бо­с­нов, Абил Би­ля­лов, Ян­ко Ата­на­сов, Сте­фан Янев,  Сто­ян Ге­нов и на­па­да­те­ли­те Сте­фан Бо­го­ми­лов, Ан­д­рей Сто­я­нов, Ни­ко­ла Ди­ми­т­ров. А и кон­ку­рен­ци­я­та за ти­ту­ляр­ния съ­с­тав е го­ля­ма: Пла­мен Хри­с­тов, Бо­жил Ко­лев, Ке­ворк Та­х­ми­сян, Мар­тин Ива­нов, Да­мян Ге­ор­ги­ев и Ино То­до­ров.  Все пак та­лан­тът и упо­ри­то­ст­та да­ват ре­зул­та­ти и Кон­да­ка все по-че­с­то за­по­ч­ва да се по­я­вя­ва в ос­но­в­ния съ­с­тав.

Спом­ням си един от па­ме­т­ни­те им ма­чо­ве по вре­ме на ля­т­на­та по­д­го­то­в­ка с гер­ман­с­кия ко­лос Бо­ру­сия-До­р­т­мунд. На вра­та­та на гер­ман­ци­те бе не кой да е, а ле­ген­дар­ни­ят Ханс Тил­ко­в­с­ки, един от 10-те най-до­б­ри вра­та­ри на Гер­ма­ния за вси­ч­ки вре­ме­на. До дву­ме­т­ро­вия ис­по­лин Кон­да­ка из­г­ле­ж­да­ше ка­то мал­ко­то му бра­т­че или ка­то мом­чен­ца­та, ко­и­то при­д­ру­жа­ват фу­т­бо­ли­с­ти­те пре­ди на­ча­ло­то на ма­ча.

При един ъг­лов удар и  раз­бър­к­ва­не, то­п­ка­та вле­тя в мре­жа­та, из­п­ра­те­на с гла­ва от…Кон­да­ка. На дру­гия ден то­зи гол бе те­ма но­мер ед­но за об­съ­ж­да­не в пре­са­та и ме­ж­ду за­па­лян­ко­в­ци­те. Мно­го пъ­ти след то­ва съм го пи­тал как то­ч­но ус­пя да вка­ра гол с гла­ва на то­зи ги­гант. Вме­с­то да по­ч­не да се бие в гър­ди­те и да се „из­х­вър­ля”, Ва­не­то с ус­ми­в­ка от­го­ва­ря­ше „Ами…цен­т­ри­ра­ха…вля­зох с гру­па­та пред вра­та­та, но слън­це­то пе­че­ше то­ч­но в очи­те ми. За­жу­мях, усе­тих че иг­рах с то­п­ка­та, ама че съм вка­рал гол раз­б­рах ка­то за­по­ч­на­ха да ме пре­г­ръ­щат”…Кон­да­ка.

Са­мо след ня­кол­ко го­ди­ни той пре­ми­на­ва в дру­гия го­лям вар­нен­с­ки клуб „Спар­так” и ско­ро ста­ва лю­би­мец на вар­нен­с­ки­те спар­та­к­лии. А и не са­мо на тях.Спом­ням си един та­къв слу­чай. По ня­ка­къв по­вод на мач на Све­т­ка­ви­ца бе един ог го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки фу­т­бо­ли­с­ти на 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век Пла­мен Ге­тов.Зве­з­да от не­го­вия ка­ли­бър не мо­же да не пре­ди­з­ви­ка ин­те­рес, но Ге­тов раз­бу­та на­съ­б­ра­ли­те се фе­но­ве, пре­гър­на Кон­да­ка и ка­за „Сни­май, то­ва е чо­ве­кът, на ко­го­то съм го­нил то­п­ки­те зад вра­та­та на ста­ди­о­на и от ко­го­то съм се учил”. … То­ва да е са­мо, пак сти­га.

През   1969 г. Иван То­до­ров се за­в­ръ­ща в ро­д­на­та „Све­т­ка­ви­ца”. Към на­по­ри­с­то­то кри­ло има и дру­ги офер­ти, но той ре­ша­ва да се вър­не в ро­д­но­то гне­з­до, при­е­май­ки пре­д­ло­же­ни­е­то на тре­ньо­ра Пе­тър Мин­чев. Об­ли­ча си­ньо-бя­ла­та фла­нел­ка, за да не я съ­б­ле­че це­ли 350 ма­ча. Да пи­ша ка­къв фу­т­бо­лист бе­ше Иван То­до­ров е и ле­с­но, и тру­д­но. Ле­с­но, за­що­то ка­к­во­то и да ка­жеш за фу­т­бол­ни­те му уме­ния, ще е вяр­но. Тру­д­но, за­що­то да из­ва­диш ду­ма от ус­та­та му, ко­га­то ста­не ду­ма за не­го, е по-тру­д­но от­кол­ко­то да вка­раш гол на Тил­ко­в­с­ки.

Опи­т­вал съм мно­го пъ­ти и….гре­да. Са­мо се ус­ми­х­ва и ма­х­ва с ръ­ка. Дру­ги­те да го­во­рят за Кон­да­ка.  За­то­ва се обър­нах и към „дру­ги­те” – ав­то­рът на фу­т­бол­на­та ис­то­рия на „Све­т­ка­ви­ца”- „ 90 г. Све­т­ка­ви­ца”  Са­шо Стой­ков. Ето ка­к­во пи­ше той за по­с­ле­д­ния мач на Иван То­до­ров в лю­би­мия от­бор: „  На­ча­ло­то на фу­т­бол­ния се­зон 1983/84 г. ще ос­та­не в съ­з­на­ни­е­то на хи­ля­ди­те при­вър­же­ни­ци на „Све­т­ка­ви­ца” с ед­но въл­ну­ва­що тър­же­с­т­во пре­ди на­ча­ло­та на сре­ща­та от пър­вия кръг с „Ака­де­мик”-Сви­щов. Иван То­до­ров /Кон­да­ка/ пре­к­ра­тя­ва ак­ти­в­на­та си съ­с­те­за­тел­на дей­ност. Той е един от хо­ра­та, да­ли мно­го за фу­т­бо­ла в дру­же­с­т­во­то, съ­с­те­за­тел с бли­зо 20 го­ди­шен стаж, за­пи­сал с еки­па на „Све­т­ка­ви­ца” по­ве­че от 350 ма­ча. …Фу­т­бо­лист с еле­ган­тен дри­бъл, при­те­жа­ващ фи­на те­х­ни­ка и от­ли­ча­ващ се с ря­зък де­ма­раж по кри­ло­то, ка­че­с­т­ва, бла­го­да­ре­ние на ко­и­то е из­ра­бо­тил и от­бе­ля­зал ва­ж­ни го­ло­ве в ре­ди­ца ре­ши­тел­ни ма­чо­ве. Под не­с­ти­х­ва­щи­те ап­ло­ди­с­мен­ти на пу­б­ли­ка­та, Кон­да­ка със съл­зи на очи съ­б­ли­ча фла­нел­ка­та на „Све­т­ка­ви­ца” и я пре­да­ва на най-мла­дия в от­бо­ра Ди­ян Пър­ва­нов”.

Ма­кар и из­вън те­ре­на, Кон­да­ка ос­та­ва ве­рен на фу­т­бо­ла и „Све­т­ка­ви­ца”. То­зи път сме­нил ам­п­ло­а­то от фу­т­бо­лист на жур­на­лист. Стри­к­тен до пе­дан­ти­зъм, в дъж, сняг и студ той е там на ста­ди­о­на. Ра­д­ва се на по­бе­ди­те, стра­да за за­гу­би­те. Но ви­на­ги че­с­тен и обе­к­ти­вен в оцен­ки­те си. Ту­ка ка­то не­гов ко­ле­га мо­га да спо­ме­на, че е има­ло мо­мен­ти ко­га­то из­бу­х­ва след ня­кой бе­зо­б­ра­з­но слаб мач. Кри­ти­ки­те му са ос­т­ри, по­ня­ко­га и бо­ле­з­не­но спра­ве­д­ли­ви. На дру­гия ден, ко­га­то че­та не­го­вия ма­те­ри­ал за ма­ча, ви­ж­дам че от то­зи гняв и ос­т­ро­та ня­ма и по­мен.

Пи­тал съм го за­що така, но той са­мо се ус­ми­х­ва и ма­х­ва с ръ­ка. …Кон­да­ка. Пък и аз го раз­би­рам, как мо­жеш да ка­жеш ос­т­ра и оби­д­на ду­ма за клу­ба, от къ­де­то си по­ел тру­д­ния път към фу­т­бо­ла, къ­де­то си изи­г­рал над 350 ма­ча и си за­во­ю­вал пре­с­ти­ж­но­то за вре­ме­то си зва­ние „май­с­тор на спор­та”.

За то­ва и вси­ч­ки, ко­и­то по­м­нят иг­ра­та му и днес ка­то го сре­щ­нат, с ус­ми­в­ка му при­по­м­нят за сла­в­ни­те го­ди­ни на сла­в­на­та „Све­т­ка­ви­ца”, за не­го­ви­те за­по­м­ня­щи се ма­чо­ве, а той са­мо ще се ус­ми­х­не и ще ма­х­не с ръ­ка. Ама ка­к­во да го пра­виш…Кон­да­ка.

p.p.На сним­ка­та – Бо­би Чарл­тън, юни 1985 г., ко­га­то е ре­к­лам­но ли­це на ан­г­лий­с­кия кон­церн „Хло­райт”, пар­т­ньор на АЗ Енер­гия.

ЙОРДАН МИНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.