Апостол Павел казва, че семейството е малка Църква, т.е., че в него присъстват всички основни черти на църковната любов. И дни като този на християнското семейство и християнската младеж /21 ноември/ потвърждават нравствената максима, че всичко започва от семейството. Но как да живее по християнски вярващият в това забързано време, как да въвеждаме младите във вярата, в какво да намираме опори, когато житейски ни е много тежко? По тези и други въпроси разговаряме с моята събеседничка Живка НИКОЛОВА, чието семейство всяка неделя посещава църква, а от самото създаване на Неделното училище към храм „Успение Богородично” трите им дъщери са сред редовните му участници.
-Веднъж, когато минавах през много труден житейски период, видяхме една обява на църковните двери на храм „Успение Богородично”, че се открива Неделно училище. Проявихме интерес и ето, вече 20 г., трите ни дъщери са сред възпитаниците му-така започва разказа си Живка, която по професия е служител в държавна институция. Убедена е, че точно тук, в храма, човек отваря душата и сърцето си за доброто, а после тази енергия и светлина пренася и вкъщи.
Живка още разказва,че в християнската вяра ги въвели едни техни приятели-семейство Павлови от Варна, които имат 4 деца. Те са ни истински пример за семейство, което добре отглежда и възпитава своите наследници. Това са хора, които приемат нещата от живота по един много спокоен, естествен начин, около тях винаги цари атмосфера на кротост и мъдрост. Християнската вяра им дава огромни сили, философия да осмислят и преодоляват трудностите в живота по един мъдър начин. Покрай тях винаги ти е някак по-топло, уютно, спокойно, те са пример за нас, твърди моята събеседничка.
Като противодействие срещу ширещата се агресия, Живка и съпругът й се стремят да възпитават щерките преди всичко в любов, уважение, зачитане на родителите и по-възрастните хора. Голямата им дъщеря-Деница, е млад човек с широк светоглед, завършила е специалност „журналистика” в Англия, където продължава да живее в Манчестър. Неотдавна тя бе доброволец в Линди, Танзания, където в едно от местните училища преподаваше на децата английски.
Втората дъщеря, Гергана, е възпитаничка на Второ СУ „Н.Маринов”, последен клас, така че през май семейството ще си има абитуриентка, която мечтае да учи фармация. А най-малката, 10-годишната Рая, е истинско съкровище- рисува прекрасно, играе класически балет в състава на Макарнаян , а всяка вечер с мама имат своя час по
духовност-четат глава от Детската библия, засега малката най-вече се интересува от сътворението на света.
Цялото семейство е особено благодарно на отец Бисер, който през годините ги въвел в същността на християнската вяра, както и на сърцатата ръководителка на Неделното училище Стефка Петрова. Децата завинаги ще запомнят екскурзията до Бачковския манастир това лято, където им раздали годишните свидетелства. А сега всички участници в Неделното училище подготвят специална рождественска пиеса, с която ще ознаменуват наближаващия Коледен празник.
-Учим трите си дъщери преди всичко да са хора, да имат добри взаимоотношения с околните, да уважават семейството като една от най-важните ценности в човешкия живот-завършва разказа си тази всеотдайна майка, посветила живота си на своите три дъщери, на обичното си семейство.
ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА