Учителката ни по етика ни даде за домашно да напишем нео за истинското приятелство. И по-точно: къде е по-възможно то да бъде по-трайно – на село или в града?

Според мен, ученичка съм в 10 клас в гимназията по туризъм и обществено хранене в Търговище, няма значение къде ще се породи приятелството – на село или в големия град. Човек навсякъде може да си намери приятели, но дали те ще бъдат истински и верни, само времето ще покаже. А за по-трайно и дълголетно приятелство са нужни двама души, които душевно да свържат своя живот, учение, професия и пр. Ако те се уважават, ценят мечтите, радостите и тревогите на другия, няма съмнение, че приятелството им ще остане трайно и непоклатимо.

Животът на село предоставя възможност на хората да  се познават добре, да споделят по-често радости и неволи, да си помагат, да търсят заедно успехи в живота. Контактите между тях са почти ежедневни и това е основа да се изградят като истински, трайни приятели. В града обстоятелствата са по-различни. Хората живеят в апартаменти и големи жилищни кооперации. Много често с години наред те не се познават. Отчуждението и хладината често пущат дълбоки корени и безразличие. Общуването става най-често по телефона, интернет, фейсбук или по-рядко чрез насрочени срещи.

Разбира се, приятелството не зависи от разстоянието, от по-честите или по-редките срещи и контакти. То зависи, както вече казах, от душевността и чувствата на отделния човек, от добронамереността и уважението един към друг. И най-важното: истинското, трайното приятелство не се декларира с думи, а се доказва на дело в живота.

МЕЛИН МЕТИНОВА