Наскоро прочетох „Кръгът” на Дейв Егърс – един футуристичен роман – притча за 21 век и опасностите, които ни дебнат в ерата на цифровизацията – век, в който неприкосновеността на личния живот е отживелица.
„Всичко, което се случва с теб, трябва да се знае” – това всява недоумение, безсилие и ужас от вероятността това да бъде нашето бъдеще.
Авторът поставя навременни и точни въпроси, относно прозрачността и достъпа до личния ни живот и зловещата страна на интернет компаниите, които всячески ни приканват да излеем всяка своя мисъл и действие в мрежата. Това е роман за масираната централизация на информацията, за повсеместното видеонаблюдение, за корпоративното посегателство и обсебване на личното ни пространство и за съвременната Интернет култура. Счита се, че романът на Егърс „Кръгът” е навременно и убедително продължение на романа „1984” на Оруел. Централната тема в „Кръгът” е фактът, че „Големият брат” все още ни следи, но вече в едно по-общително и по-приемливо превъплъщение, с едно по-благовидно за обществото – „всичко се вижда винаги”.
А това е много полезно, защото видите ли, така ще преборим престъпността и под предлога дали някъде някой не е в беда, или се чувства нещастен, с ежеминутната му помощ и подкрепа.
Дейв Егърс е член на Американската академия за изкуство и култура. Носител е на наградата на Ämnesty Unternstionse cuir за 2015 г., която се дава за изключителни заслуги в борбата за човешките права. Носител е и на литературната награда за мир „Dayton”.
А в съдържанието на романа – „Кръгът” всъщност е една суперпроцъфтяваща фирма, с офиси в целия свят, която постоянно, чрез интервюта набира най-умните и креативни умове на човечеството. Иновативната идея за създаването на фирмата е на Гай Господинов – младеж с български корени. Забележете препратката към нашия велик сънародник Джон Атанасов, създал първия компютър. Компанията се разраства наимоверно, Гай намира правилните партньори – млади, умни, харизматични, с много опит и идеи хора, но самият той е невидим. Логото на фирмата е буквата „С” с отворен кръг по средата – и е символ на това, че кръгът трябва да се затвори, защото няма нищо по-перфектно от затворения кръг, който е символ на Вселената. А кръгът може да се затвори, само когато се стигне до последното късче информация, до което нямат достъп, което им убягва и им пречи да бъдат перфектни.
Технологичната лудост в края на романа стига до безумие, на което жертва стават самите лица на „Кръгът”. Препоръчвам книгата. А тези, които няма да я прочетат, могат да гледат филма, създаден по нея. Струва си, всеки от нас обаче да се замисли за това колко глобален и жесток е натискът за достъп до информация, и дали самите ние понякога и съвсем наивно като мишлето не влизаме доброволно в кръга със сиренцето.
НИНА АНДРЕЕВА