Един жест на човещина, а всъщност – всичко!

Неделя, 5 ноември, часът е около 16.00. Слънцето все още топлещо, като за ноември, беше огряло дърветата и улиците.

За неделен ден всичко изглеждаше спокойно, почиващо, небързащо за никъде. Излизайки от аптеката, която е в близост до светофарите, видях една видимо притеснена възрастна жена. Нямаше да разбера какво й е, ако тя не ме беше извикала при себе си, малко преди да пресека уличното платно. А тя стоеше, хванала се здраво за единия стълб, и не смееше да продължи напред. Помоли ме да й подам ръка, за да прекоси с мен, защото изведнъж се почувствала уморена и изпитала страх от колите, неравностите по земята и липсата на опора. Направих няколко крачки назад, взех ръката й в своята и лекичко, с малки стъпки, продължихме пътя си заедно напред. Среброто в косите издаваше нейната възраст, а тя самата – крехка, слабичка, елегантна. Почти не усетих ръката й, когато стисна моята, уверявайки ме, че ще ме държи с всичка сила. И името й – така крехко и красиво като нея – Лиляна.

Движехме се бавно една друга, тя ми разказваше как е искала да се разходи в един от последните топли дни, но това, което ми направи впечатление в разговора ни бе, че преди да помоли мен за помощ, баба Лили е попитала още двама души дали може да я съпроводят през светофарите, които са отказали и не са обърнали внимание.

Всеки човек има право на избор, това е било тяхното решение, но няма нищо страшно, нито пък срамно, ако го бяха направили. Не попитах на каква възраст са били, но и възрастта не е оправдание.

Наближавайки мястото, където живея, видях в очите й паника, че ще я оставя сама, ръката й като на детенце, още повече стискаше моята и аз я изпратих до дома й, на ул. „Здравец”. За мен разстоянието не беше далеч, в нейните очи обаче – изглеждаше като километри. Баба Лили се прибра в тях уморена, но спокойна, обещавайки, че няма да прави повече дълги разходки сама.

Реших да напиша това, защото не е толкова трудно да поемеш отговорност, защото не е срамно да подадеш ръката си на друг човек, независимо на каква възраст е, защото няма да закъснееш чак толкова, ако се отклониш с няколко метра, защото един жест на внимание и уважение винаги означават много, а понякога – всичко за даден момент, за определена ситуация, за нуждаещ се човек.  Следващият път някой може да поиска помощ от теб, читателю, ще подадеш ли ръка?!

Симона Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.