Заглъхна пеещата цигулка на Венета Пехливанова
Пиша тези редове с огромна болка в сърцето, с незатихваща мъка по една от най-прекрасните цигуларки в Търговище Венета Пехливанова. Тя си отиде от този свят преди два-три месеца, но нейната пееща цигулка продължава да звучи в душите и сърцата на многобройните й приятели и най-вече зрители и поклонници на старата градска песен.
Венета беше любим преподавател по цигулка и пиано на десетки деца в Търговище и общината към Читалище „Напредък-1864”. След 2002 година тя стана художествен ръководител на създадения преди три-четири години вокален състав за стари градски песни „Златни зари” от Юлияна Панова и майка й Събина Георгиева. От този момент Венета се прероди отново за музиката. Оказа се, че тя може да композира, да пише дори текстове за неувяхващите стари градски песни.
Съставът за много бързо време се превърна в емблематична музикална идентичност не само за Читалището, но и за града и неговия богат културен живот. Последваха концерти и участия в десетки международни и републикански фестивали, а наградите от тях заваляха като пролетен дъжд.
Когато групата изнасяше концерт в Търговище залата винаги беше пълна и възторжена. А когато съставът излезеше на сцената воден от елегантно облечената Венета Пехливанова и нейните сътворци Радка Колева и инж. Марин Нанов, залата притихваше и очакваше да се наслади на чудесните песни и най-вече на пеещата цигулка на Венета. Музиката, цигулката за нея бяха нейното „Аз” с главна буква. Много й помагаше с прекрасния си глас Събина Георгиева. С нея Венета беше чудесен тандем и не случайно гостуваха на телевизия СКАТ и в Пловдив, а на фестивалите във Варна, във Враца и на още много други места първите награди и отличия винаги отпътуваха за Търговище и Читалище „Напредък”.
Венета Пехливанова си отиде от нас твърде рано – на 64 години. Общо взето личният й живот не беше много щастлив, но този сенчест период от живота й не я прекърши да се посвети на музиката. За нея, секретарката на Читалището Галя Кръстева казва: „Венета беше скромен, предан, изключително трудолюбив и безконфликтен човек. Любимата й цигулка, изобщо музиката бяха кръвоносната й система в живота. Не случайно след кончината й гражданството в Търговище осиротя за пеещата й цигулка, а „Златни зари” загубиха не само своя художествен ръководител, но и човекът с прекрасна душа и огромно любящо сърце. Наложи се първооснователката на състава Събина Георгиева отново да го „поеме” и да продължи богатата му творческа биография. Вярвам, че това ще бъде своеобразна награда за Венета и за нейната заглъхнала пееща цигулка”.
Радослав ЧЕРКЕЗОВ