Не можах да присъствам на откриването на изложбата на нашия почетен съгражданин – художника Румен Скорчев през седмицата, за това решихме да съчетаем съботната ни семейна разходка около Борово око и наред с красивата есенна природа, да се насладим и на малко изкуство. Затворено! Просто бях забравила, че в почивните дни нашата художествена галерия не работи. Противно на всякаква логика – защото тогава всички са свободни и могат да съчетаят разходката в тази красива местност, показвайки на децата, внуците или гостите си, нещо което създава други емоции, нещо което и възпитава.
Бях забравила и че преди десетина години пак възмутена от този факт, бях писала в „Знаме”. И какво? Нищо! Той вестникът е общински, ама не знам дали някой от администрацията в Общината го чете. До сега май не съм срещала отговори на критични бележки от страна на наши съграждани, по каквито и да е било въпроси. Красива природа, огромни зали, чиято използваемост май за болшинството от нашите съграждани се свързва единствено и само с едноседмичното годишно панаирно изложение и толкова. Няколко епизодични изложби на картини, които я успееш да се вместиш в работното време да видиш, я не успееш. Между впрочем и на табелата за работното време на галерията, така и не разбрах в кои часове след обяд е отворено.
А мисля си, че това пространство – построено и определено за култура би могло да се насити с много и богато съдържание. Доколкото знам групата на художниците в Търговище е многобройна и с изявени творци. Би могло да има постоянна изложба с произведения на всички художници, която да се обновява. Би могло да има и базар – да можеш да избереш и да купиш картина, която ти харесва или да подариш по подходящ повод. Това би направило нашите местни художници по-разпознаваеми, по-популярни. В града ни има училище с профил изобразително изкуство. Какво по-подходящо място, по-често да се излагат детските творби – това ще насърчава талантливите, а и ще бъде по-чест повод останалите деца влизат в галерията, ще им създават усет към изкуството, ще ги възпитава, ще им създава навици да търсят и общуват с изкуството.
В града ни има школа по изобразително изкуство, с чиито успехи и международни награди, не знам дали друг град може да се похвали. Какво пречи в галерията да се показват наградените рисунки – може да има и постоянна стена за тях.
Галерията може да бъде едно средище на култура, в което да се провеждат и образователни сказки за художници, за стилове в изкуството, за интересни прояви на изкуството по света, за честване на видни творци. Сигурна съм, че може да се насити и с други идеи това пространство определено и построено да бъде средище на култура, образованост и духовност, и не мисля, че липсата на пари може да оправдае положението, в което сега се намира.
Сигурна съм, че с повече креативност, желание и мисъл за бъдещето на децата ни в този малък град това пространство може да се промени.Дано!
Нина Андреева