ДОВОЛНО РАЗЛИЧЕН

Запознах се с него съвсем случайно. За краткото време, през което разговаряхме,  пролича неговото нестандартно мислене, собствения му, няма да е пресилено ако кажа, оригинален подход към хората и живота

Минаха няколко дни, но впечатленията ми от разговора с „момчето”  оставаха все така трайни и реших да го потърся отново, за да стане известно, че в Търговище живеят млади хора, които имат будна мисъл, своя позиция и знаят към какво се стремят. Убедена съм, че той не е единствения – малко са, но достатъчно за „закваска”, стига средата, в която живеят да ги приеме радушно. Той е   на 26 години, казва се Димитър Димитров. Роден е в Търговище, учил е в Първо СОУ „ св. Седмочисленици” и след като завършил средното си образование,  продължил да учи във  Варна, специалност „финанси”, но прекъснал следването си и започнал да се занимава с бизнес. Попитах го:

– Бизнесът ли беше причината, за да прекъснете образованието си?Отговорът беше категоричен:

– Не! Прекъснах образованието си, защото се разочаровах от образователната система като цяло и второ, защото вътрешно съм усетил, че това не е моето нещо.

Междувременно срещнал момиче, с което се харесали и решили да създадат семейство. Тя е родом от Варна, но той предложил да живеят в Търговище. Момичето приело и вече две години младото семейство живее в Търговище и активно участва в семеен бизнес. Този път попитахзащо са предпочели Търговище пред Варна, а отговорът беше:

– Защото това си е моят роден град, Жена ми се съгласи, след като дойде тук, видя за какво става въпрос, хареса й, че е по-спокойно от Варна.  Направи жест към мен и започнахме едно голямо начинание  с цялото ни семейство да се занимаваме със земеделие и с рибовъдство и мисля, че вървим в правилна посока. Дали това е пътят времето ще покаже, но поне за сега мисля, че вървим в успешно.

– Оказва се, че в Търговище има перспектива за младите хора, ето Вие сте намерили своята ниша – казах аз, а Димитър продължи:

– Смятам, че за да преживява нормално един човек и да може да сбъдва голяма част от мечтите си, нали говорим за реалистични мечти, може това да го осъществи и в Търговище.

– Когато започнахте да се занимавате с бизнес, наложи ли Ви се да потърсите съдействие от Общината, било за някакви документи или друг вид помощ?

– Наложи се покрай патента за рибата да се обърна към Общината..

 А те как Ви посрещнаха, когато ги потърсихте?

– Доста добре. Очаквах малко по-отрицателна реакция, но не знам, защото аз ли съм хубав (смее се),  но определено имаше положителни отзиви от общината.Мисля, че всеки служител от Общината, ако прецени, че човекът срещу него е стойностен и наистина има правилните намерения, ще помогне.

– Какъв интерес имате извън зеленчукопроизводството, извън бизнеса?

– Към спорта имам голям интерес,  но за съжаление, нямам достатъчно  време да спортувам. Осъзнавам, че  това е едно от основните неща, които трябва да прави всеки един човек – да се занимава с някакъв вид спорт – дали ще е йога, дали ще е плуване или просто някакъв спорт, но да го прави според мен с образователна цел, да го прави с радост, с желание и за здраве.

– Някаква връзка между духовното развитие на човека и спорта откривате ли?

– Аз мисля, че има пряка връзка между духовното развитие и спорта, защото според мен, един духовен човек, за да бъде наистина духовен, трябва да е и физически здрав. Ако искаш да си идеалният човек, трябва да си физически здрав, духовен човек.

– Как възприемате българските политици? А ако в Търговище определена личност Ви е направила впечатление, кажете нещо и за това.

– Нямам никакво мнение,   защото не     гледам телевизия изобщо, даже ще кажа, че не зная кои са нашите политици в момента. Въобще не се интересувам от политика

– Кой е министър председател на България?– Не знам.

– А президент?– Също не знам.

– Ходите ли да гласувате?

– Ходя, но не гласувам за никого. Сега, последния път, зачертах празното пространство. Аз не се срамувам като ви казвам, че не зная кой е министър председател или президент. Това просто не ме интересува. Смятам, че е много по-важно за всеки един човек да бъде първо добър сам за себе си, и след това да тръгне да критикува дали политици, дали управници, независимо какви. Затова е по-добре да наблегна на това: да самоусъвършенствам себе си, да бъда добър и пример сам за себе си, и след това вече да се запозная с другите хора.

– Давате ли си сметка, че тези хора, които ние наричаме политици, са личностите, от които зависи нашият живот?

–  Не мисля, че нашият живот е зависим от тях.

 – А кой създава законите?

– Който и да определя законите, ако ти си духовно смирен човек и доволно различен човек, за тебе тези закони, които създават така наречените политици,  не означават нищо.

И тогава, когато приключихме разговора, и сега, когато подготвям този текст за публикация, в ума ми стоят едни и същи мисли:  Колко от нас, сърдитите на обществото, възмутените и критикуващи, обидените на живота са поискали като този младеж да бъдат „пример за самите себе си”? Той говори за самоусъвършенстване, ако всеки се стреми към тази цел, това би означавало да създадем най-щастливото общество на планетата!    

  Интервю на Радка Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.