Разговор с писателката Неда АНТОНОВА
– Г-жо Антонова, тази година в Созопол за пореден път се провеждат Празници на изкуствата „Аполония“, където вие бяхте поканена да представите книгата си „Любовта и смъртта на първия след Бога“. Откога води началото си тази традиция?
– Фестивалът „Аполония – Созополски празници на изкуствата“ е възникнал като идея още през осемдесетте години на миналия век и за пръв път тази идея е била осъществена през 1984 година. Целта на това изключително по своята уникалност явление е да покаже за кратко време – само 10 дни – събрани на едно и също място постиженията през изтеклата година във всички области на изкуството: театър, музика, литература, кино, балет. През това време на няколко фестивални сцени се осъществяват десетки културни изяви. Някои от изпълняваните произведения тъкмо в Созопол имат своята национална или световна премиера.
– Кое беше най-интересното за Вас тази година?
– За пръв път участвам като автор и по този начин можах да видя фестивала от вътрешната му страна. Изисква се огромна предварителна работа по организацията на тази разнообразна система от творчески изяви: пърформанси, концерти, спектакали, представяне на нови книги, танцови постановки. Невъзможно е да се види всичко, защото всяка вечер имаше по няколко различни по своя жанр културни събития, а човек не можеше да бъде едновременно на няколко места.
– Кои други български писатели , освен Вас, бяха представени с книгите си тази година на „Аполония“?
– Премиерите на заглавия от художествената литература имаха за своя зала сградата на художествената галерия, която представлява реконструирано старото училище на Созопол. Там читателите можаха да се срещнат с авторите Ина Вълчанова, Недялко Славов, Милен Русков, както и с група млади автори на първи книги.
– Как премина премиерата на Вашия роман за Левски?
Матрицата във всички литературни премиери е една и съща: в злата седят непознати хора-летовници от цяла България, зад масата седи развълнуван авторът и неговият издател или пък литературният критик, който ще представи книгата. Във фоайето книгоразпространителските вериги предлагат съответното заглавие и други книги от същия автор. Срещата започва с въведение към темата, което прави обикновено издателят. Следва слово на автора: какво той е искал да внуши чрез своя текст и в каква степен мисли, че е успял. После читателите задават въпроси, изразяват съждения по текста, препоръчват на всички автори какви книги трябвало да пишат, за да им е интересно на читателите да ги четат…
– На Вас лично какво ви препоръчаха?
– По жанра – историческа проза – нямаше препоръки. Посъветваха ме да пиша и за бележити мъже, не само за заслужили, но малко известни жени, за обезлюдяването на селата, за проблемите с младите хора. Чу се мнение ,че книгите в България са недостъпни за много читатели не толкова поради своята висока цена, колкото поради ниския жизнен стандарт на населението и бе предложено да се намали данък ДДС за художествена литература. След края на разговора някои от младите хора поискаха да си направим снимка, последва раздаването на автографи…Все приятни неща.
– Читателите не се ли интересуваха от Вашите творчески планове?
– Да, питаха и за бъдещите заглавия.
– Ще кажете ли и на нас онова, което сте споделили с гостите на созополския фестивал?
– Българската история, както впрочем и всяка национална история, е пълна с известни и по-малко известни лица и събития, които е добре да бъдат разказани. Ние твърде малко знаем например за Паисий, за княз Батенберг – първият български венценосец и единственият, чиито гроб е известен; за противоречивия, но изключително ярък като политик и личност Стамболов, за българската княгиня Райна Попгеоргиева…
– А конкретното заглавие, над което работите?
– Нека засега да остане в тайна. Но Ви обещавам ,че когато книгата бъде завършена, ще предложа на вестника откъс за публикация.
Интервю на
Деяна Вълчева