ВСЕКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ Е ЕДИН КАРАЯН В СВОЯТА ОБЛАСТ

Силно бях впечатлена от един телевизионен филм тези дни за финландската образователна система, която оказва се, че е най-успешната засега, защото за най-кратко време постига най-високи резултати. Впечатлиха ме принципите, на които е заложила и които явно дават резултат.

„Или ще се подготвят за живота, или за изпити. Ние избираме първото” – казва финландският експерт. В училището се преподава само това, което ще потрябва в живота – нищо излишно. Изцяло децата ползват за информация в клас своите телефони, таблети и всякакви електронни технологии. Обучението е изключително практично.

От малки децата знаят какво е банкова карта, какво е договор, могат да създадат визитка, да изчислят ДОД. Ако е пуснат образователен филм, но за детето той не е интересен, то може да чете книга или да рови за информация в таблета си за нещо друго. Смята се, че ученикът сам може да прецени кое е по-полезно за него. Доверието се изразява и в това, че няма изпити, няма контролни, няма „излез на дъската”, няма домашни. Междучасието е 75 минути – винаги на открито, на въздух, на двора, стига температурата да не е под 20 градуса. Децата са спокойни, внимателни и щастливи, без излишен стрес. Твърдят, че така децата играят, общуват помежду си и са много освежени, по-концентрирани, когато влязат в час. Справят се с възникнали житейски ситуации, спорове, организация в игрите, толерантност.

Ученето е доброволно. Учителите се стремят да привлекат вниманието на всеки ученик, но ако той няма интерес или способност да се учи, се ориентира към практически полезна за бъдещето му дейност / не особено сложна професия/, без да го стресират с двойки. Не всеки може да стане ядрен физик, казва експертът, някой трябва да кара автобуса.

Една от основните задачи на финландската система е да определи за всеки ученик – дали да продължи образованието си в лицей, или в професионално училище – еднакво се ценят и двата избора. За това е отговорен т.н. „учител на бъдещето” – щатен експерт, специалист, който чрез  тестове, беседи, разговори определя склонността на всяко дете към подходящата за него професия.  Така то има желание да я работи и обществото им е доволно.

Самостоятелността е също важен принцип – училището иска да научи детето да мисли само, да придобива знания, за които има интерес самото то, да е подготвено за самостоятелен бъдещ живот. Нищо не се наизустява – важното е да придобият уменията да се ползва справочник, интернет, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на даден проблем.Всички училища са свързани с единна държавна електронна система, нещо като електронен учителски дневник, към който родителите получават персонален код за достъп. Там те намират оценките, които е поставил учителят, там намират информацията, която е поставил училищният психолог, социалният работник, фелдшерът, „учителят на бъдещето” – тоест всичко за своето дете. Оценките не влияят на репутацията на учителя или училището – т.н. „фалшива успеваемост” при нас. Оценките служат само за обективност в нивото на знания и умения и за мотивация на детето към по-висок резултат.

А обобщението в края на филма беше: „Класът е един оркестър, на пулта на който стои един Караян”. Тоест основната тежест в системата се пада на учителя и той трябва да бъде на най-високото ниво като професионалист, като педагог, като личност изцяло отдаден на децата. Учителската професия е най-авторитетната, най-уважаваната там и много добре платена. Разбира се, че Финландия е далеч пред нас и като финансови възможности и като манталитет и мисъл за бъдещето, но е жизнено важно за нацията ни да се промени така образователната ни система, че да бъде адекватна на новото време, а пред всеки клас – нека да стои по един Караян.

Нина АНДРЕЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.