В СЪЕДИНЕНИЕТО Е НАШАТА СИЛА

-Госпожо Антонова, днес  е 6 септември и цялата страна чества годишнината от Съединението. Вашият роман „Ангела” е посветен на това историческо събитие? Какво ще ни разкажете за него?

-Съединението на Княжеството с Източна Румелия е най-важното историческо събитие в историята на следосвобожденска България,  извършено изцяло със силите на народа, под ръководството на Тайния революционен комитет и после храбро защитено  от българската войска в Сръбско българската война, първата и единствената победна война на Третото Българско царство. Берлинският конгрес, както е известно, пренебрегвайки клаузите на Санстефанския мирен договор, разкъсва българските земи на три части и завършва своята работа с подписване на акт, член първи от който гласи:” България се въздига като самостоятелно и трибутарно княжество под суверенитета на Н.В. Султана. То ще има  християнско правителство и една народна войска ( милиция).”  А според  член 13: “На юг от Балкана се образува една провинция  под името “Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на Султана, но с административна автономия. Тя ще има генерал-губернатор християнин.” Според  Берлинския договор земите на Македония остават  изцяло под турска власт. И това състояние на нещата трае до зимата на 1884-85 година, когато в Пловдив и околните села започва подготовка за съединяването на двете  части в единна и целокупна България. Бидейки изключително народен акт, осъзнато като идея и осъществено чрез силите на всички слоеве от българското общество, то е  продължение на делото на нашите национал-революционери.

Какво е било отношението на  съседните държави и на великите европейски сили по повод на този акт?

Съединението не е било изненада за никого, защото необходимостта от него е е била заложена още при подписването на Берлинския договор. То дори се е очаквало от някои политически съветници на руския император Александър III – син на царя Освободител. Противно на очакванията, обаче, Турция ( под влиянието на Англия) не предприема никакви сериозни постъпки за осуетяването му, не арестува неговите водачи, не препятства по-късно идването на княз Батенберг в Пловдив да  оглави народния възторг. Великите сили  реагират в зависимост от  целите на своята политика. Най-остро към резултата на Съединението се отнася Русия. Императорът веднага изтегля  своите офицери, които дотогава са  изграждали младата българска войска. Нещо повече: Александър III насъсква сръбския крал Милан да търси териториални компенсации за това, че Съединена България става най-голямата балканска държава. И още в самото начало на м. ноември е обявена Сръбско-българската война, в която – по мнението на европейската преса – „ капитани се сражават срещу генерали” и в която нашата млада армия  извършва бляскави бойни подвизи при Сливница, Драгоман и Пирот. След края на войната и подписването на букурещкия мир въпросът за целесъобразността на Съединението не е поставян  от европейската дипломация.Така почти по безкръвен път – дадени са петима души жертва от Чирпанската чета, убит е и самия майор Райчо Николов – е извършена първата стъпка към  мечтания идеал – целокупна България.

 – Какво ви впечатли най-много,докато проучвахте и описвахте  събитието?

-Най-възхитителното  при изучаване на възникването и механизма на този велик исторически акт, беше новото самочувствие на българите. Живели само няколко години в свобода – макар че в Румелия  като турска провинция  свободата не се е чувствата така пълно, както в Княжеството –  те бяха осъзнали необходимостта от обединение на трите части на земите, населени с българи. И актът на Съединението бе всъщност нещо като репетиция за следващата свободолюбива изява на нашия народ – Балканската война за освобождаване и присъединяването на Македония. Или ,както е казано: Само свободният може да подари свобода на поробените.

-Как днес да тълкуваме уроците на Съединението?

-Главният урок на това изключително събитие отдавна  е превърнат в национален девиз и той  повече от век стои върху фасадата на Народното събрание в София: ” Съединението прави силата”. Но съединението на моралното, доброто, родолюбивото и народополезното, бихме добавили днес.

ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.