ДРАГОМИР ДИНЕВ е син на нашия колега Георги Иванов, който тази година отбеляза своя 80-годишен юбилей.
Както всяко лято, и сега Драгомир и семейството му прекараха близо месец в Търговище. Драгомир откликна на нашата покана и гостува в редакцията на „Знаме”, където баща му Георги Иванов като журналист е работил цели 35 лета.
Драгомир е възпитаник на Първо ЕСПУ „Г.Димитров”. Той е един от десетте приети от страната студенти в Софийския университет в рядката специалност „биохимия и микробиология”. След завършването на СУ, 10 г. заедно със съпругата му, живеят в Германия/ Драгомир е щастливо женен за търговищко момиче/. Там, в град Вюрцбург, той защитава докторат по молекулярна биология. Рядко способен, талантлив млад научен работник, практикува научно-изследователска работа във фармацевтична фирма „Авентис”. Във фокуса на изследванията бил диабетът- търсели гените, отговорни за отключването на болестта и как да се въздейства върху тях. В момента той и семейството му живеят във Виена. Драгомир работи в един от трите световни фармацевтични гиганта- ф.НОВАРТИС, в сферата на маркетинга.
-Драгомир, твоите родители толкова много се гордеят с теб, със семейството ти, със сестра ти Валентина Миленкова, която е проф.д-р по социология в два български университета…А ти какво изпитваш, когато се завръщаш в Търговище?
-Разбира се, че винаги е хубаво „да се завърнеш в бащината къща”, макар че почти всичките ми съученици вече са напуснали страната. Но родината винаги е близо до сърцето, тя ни тегли…
-Установили сте се във Виена-градът, обявен за най-доброто място за живеене в света. Казват, че човек, посетил веднъж столицата на Австрия, не може да не се върне пак и пак там. А вие имате привилегията да живеете и работите тук. Кое е онова, магнетичното на този град ? Защо всеки, който го посети, просто не може да не се влюби в този крайдунавски град
– Да, Виена е на първо място в света като привлекателно място за живеене по няколко безспорни показатели: на първо място-по качеството на живот на своите жители, по възможностите за транспорт и по сигурността. Виена държи първенство и по своите културни забележителности / театри, опери, музеи/, по вълшебството на замъка Шьонбург и на още ред други дворци и райски кътчета, тук от всяки ъгъл звучи приглушено класическа музика, валсовете на Щраус. В града се намира и най-старата зоологическа градина в света, която , за да я обходите, трябва да си предвидите поне един цял ден. Самият град е безкрайно чист, озеленен, парковете са прекрасни, в съседство минава р.Дунав и това има своите предимства. Това е един интернационален град- много и различни са хората, културите, религиите и всички те съжителстват мирно, на основата на толерантността. Държавата Австрия много държи всеки един от нейните граждани да се чувства добре, уютно…И го постига!
-Във Виена се намира и една от най-големите български диаспори, създавана през годините. Общувате ли с българите във Виена?
-О, да… Много често посещаваме различни културни прояви-наскоро тук гостува театралната трупа на актрисата Искра Радева , проф.Николай Овчаров също скоро имаше сказка, посещаваме всяка премиера на българска кинопрожекция. И двете ни дъщери прекрасно знаят български език, те го учат в българско училище. И двете имат интереси в хуманитарната сфера, потеглят към изкуството…
– Има на кого да се „метнат”- на дядо Георги и на баба Здравка, не е ли така?
-Има такова нещо, засега се учат много добре…
– Разговорът ни не може да мине без думи за твоето семейство. Баща ти, нашият уважаван колега Георги Иванов, тази година е юбиляр. Прави впечатление много добрата за възрастта му кондиция , той и до днес не престава да твори. Това, несъмнено, се дължи и на вас със сестра ти, на прекрасните деца и внуци, които не пропускат да проявят уважение към по-възрастните си родители. Как си обясняваш неговото здраво творческо дълголетие ?
-С творческата му нагласа, която крепи духа и дълголетието му.
-Какво е за теб България?
-Една голяма, нестихваща носталгия…Пътят към моите родители и близки…Хем ми е хубаво, хем ме боли в това връщане назад, във времето. Тук, в Търговище, голяма част от моите съученици вече ги няма, останали са само любимите места и спомените, които винаги будят тъга.
-Минавала ли ти е мисълта за връщане обратно, в България?
-Не мога да кажа, не сме го обмисляли. След Германия, ние вече бяхме на работа в София, занимавах се с маркетинг във фармацевтична фирма. Но предпочетохме Виена. Обичам работата си, там ме ценят. Засега успешно се реализираме с моята съпруга всеки в своята сфера във Виена, но с удоволствие пак и пак ще се завръщаме в родината- по Коледа и по Великден в София, през лятото-в Търговище , където винаги ни очакват нашите близки. Така е засега…
Разговор на ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА
Сн.СИМОНА АЛЕКСИЕВА