Беше от онези задушни августовски вечери, когато задухът все още изпълваше пространството, но от време на време се чувстваше вече свежият полъх на нощната хладина. Децата играеха на площадката между блоковете и гласовете им радостно отекваха наоколо. На пейките седяха възрастни хора, излезли да си побъбрят със съседите и да намерят разтуха от горещините.

Мими и Мони също бяха на площадката с другите деца от квартала, но седяха отстрани и сръчно плетяха гривнички, пръстенчета и всякакви чудати фигурки от разноцветни ластички. Унесени в едно от любимите си занимания, те не бяха усетили, че мръква. Телефонът на Мони звънна и от него баба й я подкани да се прибира за вечеря. Тръгнаха с Мими, макар и малко с неохота.

Минаха покрай едно дърво, под което имаше пейка. На нея седеше възрастна жена и им махаше с ръка. Децата се приближиха и познаха баба Иринка. Тя не позна момичетата, но им каза, че не знае къде се намира и ако могат да я заведат вкъщи. Старата жена беше излязла да се разходи и… старческата й памет забравила да я върне обратно. Мими и Мони се усмихнаха, хванаха баба Иринка и я поведоха към блока, където живееше, а тя продължаваше нещо да им обяснява.

Пред блока вече имаше суматоха и дъщерята на баба Иринка разтревожено обикаляше наоколо и я търсеше. Като  забеляза двете деца с бабата, тя се приближи, възникна облекчено, ласкаво я подхвана и със загриженост й заговори. Събралите се съседи похвалиха децата за тяхната отзивчивост и съобразителност. А на другия ден леля Веска, дъщерята на баба Иринка, ги почерпи с голям сладолед.

Хубаво им беше, защото имаха още едно ваканционно преживяване, което щяха да разказват на своите приятели в училище.

Веселка Стефанова