Амбициозна, чаровна, отговорна и позитивна – така бих описала Надежда Стоянова. А коя е тя, ще ме попитате? Младо момиче от Търговище, което вече е начертало професионалните пътища, по които иска да тръгне, което знае плюсовете и минусите на порастването и отговорностите, които то носи…
Едно младо момиче от нашия град, което мечтае за напред и нагоре, но всеки ден, стъпка по стъпка, постига целите си и работи за мечтата си – да се развива в сферата на туризма, а един ден да има и семеен хотел за гости. Първите години от своето образование Надежда получава в Първо СУ „Св.Седмочисленици”, след което избира ПГТХВТ „Алеко Константинов” за гимназиалния етап. Тази учебна година Надежда ще бъде единадесетокласничка в желаната от нея специалност „Туризъм”. Разказа ни, че в началото й е било трудно при смяната на училищната средна, но не съжалява, защото ще бъде с четири години по-подготвена от тук за същата специалност във Варненския икономически университет, където иска да продължи своето обучение. А освен с ученето, Надежда още от сега е направила и друг важен избор – от две години работи като сервитьор в кафене. През учебната година – на малко по-облекчени смени, а през лятото и ваканциите – на пълно работно време. В дългосрочен план желанието й е да остане в България, заради хубавото, заради българското, заради нашенското, въпреки трудностите и въпреки проблемите, за които Терминал 2 е решение не само за младото поколение. Какво сподели Надежда за нашите читатели – четете в следващите редове.
-Разкажи ни как съвместяваш ученето в гимназията по време на учебната година, със смените ти на работа в кафенето? Как един млад човек решава да учи и да работи едновременно?
-Един млад човек решава да учи и да работи едновременно по няколко причини. В моя случай аз съм решила, с какво искам да се занимавам още в прогимназията. Имам осъзнати идеи и цели, опитвам се да ги следвам и мога да кажа, че лично за мен е успешна формула. Още по-отговорна съм, откакто работя, по-самостоятелна, по-концентрирана, същевременно и по-дейна, разчитам на преценката си за времето за учене, за работа, за срещите с приятели и за финансите си дори. Ученето и работата ми дават свобода. В началото моите родители се притесняваха как ще се справям с всичко, но след като видяха как вървят нещата в училище и на работа ме подкрепиха и вярват в мен. Разбира се, че има моменти, в които е трудно, но бездействието, скуката и еднообразието не са по-интересни.
-Като сервитьор ти се срещаш всекидневно с много хора, различни по възраст, по пол, по етнос, по материално положение и др., наблюдавайки тях, опознаваш ли повече и себе си, това каква искаш да бъдеш, към какво да се стремиш, как да се държиш, а и за обществото ни като цяло?
-Да, определено мога да кажа, че си даваш сметка за много неща, когато всекидневно имаш примери пред себе си и с положителен, и с отрицателен характер. Хората са коренно различни като цяло, а в определени моменти толкова си приличат. Интересно ми е да ги наблюдавам. Понякога ми се иска след време да бъда като някои от тях – например, гледайки майките с децата им, или пък възрастните дами, които си имат определени дни и часове, в които се срещат и спазват стриктно уговорките си. Един усмихнат и положителен клиент например, може да те мотивира за работа и да те зареди с настроение за цял ден.Малките познания за различни хора и за техните професии ми допада много в опознаването на различни черти от моя характер и народопсихологията ни. Споделям напълно максимата, че за да вървиш нагоре и да стигнеш до върха, трябва да си минал през всички позиции отдолу в областта, която си избрал да се развиваш. Познанството ми с толкова хора всеки ден ме направи по-общителна, което пък за напред ще ми бъде само плюс за нещата, с които съм решила да се занимавам в сферата на туризма. И това е само един малък пример…
–Специалност „Туризъм” е доста желано направление и във висшето образование, не само в професионалните гимназии. Ти обаче ще имаш основа и добра подготовка за университета, което е предимство. Кой е най-големият плюс в ежедневната ти училищна подготовка?
-Практическите дейности и часове. Всичко, което учим на практика е в пъти по-интересно, отколкото да го учиш само на теория. През изминалата учебна година имахме часове по готварство – всеки път беше много приятно да готвим заедно, да дегустираме направените ястия, да участваме активно в целия процес и да зависи от нас самите. Сега ни предстои да обърнем по-голямо внимание на сервирането, а 12 клас – на хотелиерството. Ако ти е интересно и го учиш с желание, можеш да получиш основа, която дори много университети не могат да ти дадат. И точно по време на тези практики идват и идеите за бъдещи проекти, за достъпни и реални продукти, които можеш да създадеш за в бъдеще.
–Няколко пъти в разговора ни, ти твърдо говориш за развитието си в България. Приятно е да чуваш как все повече млади хора искат да останат в страната и да се борят за целите си, защото чужбина не е единственото решение на проблемите…
-Аз имам вяра, че нещата могат да се оправят в страната ни и че нашето поколение носи тази промяна. Радвам се, че и повече от моите приятели мислят така. Освен, че искам да остана да работя в България, бих се върнала и в Търговище, ако мога тук да правя това, което искам в професионално отношение. Бих пожелала на всички младежи, а и не само, да преследват мечтите си, колкото и големи да са те, да оценяват повече райското място, което е България и да повече да се подкрепяме едни други като народ.
-Желаем ти успех по пътя напред!
-Много благодаря!
Интервю на СИМОНА АЛЕКСИЕВА