В миналия брой „Занме” писа за претъпканите улични контейнери, сметта в които невинаги се извозва навреме, а в тези летни горещини вероятно това трябва да става и по друг, по-ускорен график. Продължаваме темата с впечатления от месността Парка, където през последните години бе направено немалко. В подножието на планината, където най-често нашите съграждани и гости на града ни си правят пикник през уикенда, има изградена добра база- чудесна беседка, кътове за барбекю, малко спортно игрище, детска площадка с люлки и пързалка. Миналата събота, заедно с наши приятели, решихме да поразходим децата в тази месност.
Но какво беше учудване ни, когато навсякъде, където и да се обърнеш, погледът ти се натъква на боклуци. Вероятно, с месеци металните кошове, които преливаха от смет, не бяха изхвърляни. В съседство с тях купчини натрупани боклуци / пластмасови бутилки и торбички и какво ли още не/, които навярно бурята тези дни вече е разнесла из околността, също „бодяха” очите. Прекрасната беседка не можеше да се ползува, тъй като в нея трудно можеше да се пристъпи от боклук, а голямата маса на средата беше безобразно мръсна. Детската площадка също беше неизползваема, тъй като тревата гонеше на височина човешки бой, а от нея можеше да попъплят и кърлежи, и влечуги, и други зарази, след като не беше косена отдавна. Изобщо- където и да погледнеш, смрад и боклуци! Едвам успяхме да се установим на малка полянка, до едно дърво, за да се абстрахираме от неприятната гледка.
Наистина, само безсилие и примиренчество изпитва човек пред толкова грозота! Но най-конфузното в случая беше, че в един момент тук, на малкия паркинг, пристигнаха няколко коли с варненска регистрация. Очевидно, група гости от съседния град, привлечени от великолепието на търговищкия балкан, и водени от наш известен съгражданин, бяха решили тук да си направят родова среща. Видимо хора интелектуалци, те носеха със себе си изискан туристически инвентар и дълго обикаляха поляната в търсене на подходящото място, където да си направят малък лагер за пикник. Е, наистина, не им беше лесно, но най-после се свиха в един по-отделечен ъгъл, където пред очите им не се набиваше толкова пвсеместният боклук.
Срам! Голям срам пред тези хора, дошли да се видят и отморят в лоното на търговищкия балкан, прочут с неговите безспорни природни дадености, условия за културен туризъм и великолепие.
Въпросът ни е следният-толкова ли е невъзможно поне веднъж месечно съответните служители по чистотата от БКС и ф.„Флора”да наминават тук,за да се погрижат за почистването и косенето на района? Още повече, че в подножието на търговищкия балкан е началната, отправна точка към средновековната крепост „Мисионис”, а все по-чести са разходките из античността. Колкото до това, че ние, гражданите, повече трябва да пазим и да се грижим след нас да не остават мръсни следи, също си го знаем. Това, несъмнено, трябва да започне от възпитанието на най-малките и ако не е възможно в училище да бъде въведен час по чистота, то поне в часа на класния ръководител трябва да се говори повече по темата. Умно, увлекателно, с примери, децата „попиват” всичко. Както това правеше доскоро /20 г./ лидерът на детския скаутски отряд Валентин Княжевич. Неговият отряд редовно правеше уборка в планината и децата се приучваха след себе си да оставят ред и чистота. Но на това все някой възрастен трябва да ги научи, нали…Сред големите пазители на чистотата на търговищкия балкат ще спомена и имената на Борислав Тинев и арх.Арсо Арсов /вече покойници/, Катя Шекерова с нейната туристическа група и много други наши съграждани, които с примера си заразяват и други туристи да пазят и оставят след себе си почистени заслоните и местата, които посещават. Накрая се изкушавам да завърша с една приказка, която битува между туристите, в отговор на въпроса-по какво се различават немският и българският турист? По това, че когато немският турист, посетил нашата планина, след като си вдигне палатката, под нея остава гола поляна, а когато българският турист стори това, на мястото под палатката остават куп кутии от консерви, пластмасови шишета, найлони и др. Изводите-без коментар!
ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА