И този път едноименният храм на Пресвета Богородица в Търговище беше препълнен с миряни.
Хора от всякакви възрасти- от бебета в колички до немощни люде с бастун, и стари, и млади минаха през църква да припалят свещ на този голям ден, за да измолят закрила за своите семейства. Църквата бе препълнена с хора с проблеми, но може би едва 1-2% от тях бяха дошли само за да благодарят. Сред тях беше и Анета Серафимова, която ни каза, че е дошла най-вече да благодари -за това, че децата и внуците й са живи и здрави, моли се за мир и за спокойствие на българския народ. Близо до нея бяха и софийските й внуци Анастасия, 8 г. и Богдан, 12 г. , които също всяка неделя посещават църковния храм.
Накъдето и да се обърнеш в храма-все познати лица: Русанка Василева, Мария Петкова, Донка Кирилова, много именнички с най-прекрасното име Мария. Имаше и гости от други градове, и непознати, които само по големите празници, два-три пъти годишно се отбиват в църква. Наистина, в щастието човек забравя Бога, забравя да благодари, забравя да се моли и да пости…Забравяме, че всичко ни е дадено от него, от Бога, и доброто, и лошото. Нашето блаженство, липсата на тревоги- такава е Божията воля. Болестта, злото, също са изпитания по силата на Божията воля…
Дълбоко вярва в това и Иванка Христова, която също бе дошла на този свят ден в храма да се черкува, заедно с двете си пораснали деца – с прекрасната си дъщеря Рени Тодорова, здравен работник в „Енергия” и сина й Христо. Чудесно е, че и младите, по примера на майка си, са вярващи миряни и ходят на църква. Развълнувано, Иванка накратко сподели своята лична история пред „Знаме”: майка й я изоставила невръстна, осиновили я добри хора, които променили рожденото й име. Вместо Мария, както била записана, кръстили я с името Иванка. Но и до днес тя почита празника Голяма Богородица и го има за свой имен ден. Когато станала на 48 г., тя открила рождения си баща-лекар, професор, военен. Радва се, че е прихванала гена на този изключителен човек .Дошла е в днешния ден -да благодари и да се помоли за здравето на двете си деца и тримата внука.
Народ, народ…много народ в храма! И тази благоговейна, вълшебна, мъдра проповед на свещениците, на фона на която се молим… Но защо само на този ден, защо не е така и в останалите недели?! Възрастна жена, в молитвен унес пред иконата, пита: „Къде си, Богородице, когато ме боли…” Вярно, винаги, когато ни е адски тежко, когато сме претърпели поредното житейско нещастие, катастрофа,когато сме ужасно отчаяни и ни боли, намираме дверите на Божия храм, където с молитвен зов търсим силата на Божията благословия и премъдрост…Така обаче трябва да бъде и във всичките останали дни от годината. Тя, Божията майка е тук, в храма, и както само една майка може да чака, тя очаква своите деца, за да чуе молитвите им, да ги утеши…И когато излезем извън храма, пак да бъдем смирени , добродетелни и благодарни, да не забравяме Десетте Божии заповеди- нравствен закон, който ако се съблюдава поне на 50% , болниците и затворите ще бъдат по-малко населени…Без вяра-накъде?!…
ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА,
Снимки: Симона Алексиева