Повече от две години една успешна, отговорна, позитивна и умна млада дама е част от екипа на Клуба на НСО-Търговище – Камелия Ковачева. Тя работи там като психолог и експерт – социални дейности.
Родена е и израснала в Търговище, след което завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и редица специализации и обучения по диагностични методики. Като млад човек със сериозна професионална квалификация Камелия има възможност да се развива на различни места и в по-големи градове, но тя избира Търговище и както се оказва, градът избира нея. За читателите на „Знаме” Камелия сподели своята мотивация да върви напред в нашия град, какво я задържа тук, какво е да си успешен на работа, да реализираш проекти и да си част от различни каузи.
-Как би се описала с няколко думи за хората, които не те познават?
-Бих се описала като един търсещ човек, сетивен и творчески. Гледам с позитивизъм на живота и се стремя да забелязвам по-често силните страни на хората около себе си.
-С какво Търговище успя да те привлече отново при себе си, след като си имала възможността да се отдадеш на журналистиката в София, а след това и на психологията във Велико Търново? Как нашият град лично за теб успя да измести тези центрове, пълни с динамика, повече млади хора и напълно различно ежедневие?
-По време на следването си, а и след това имах огромния късмет да се реализирам в сферата на медиите и пишех като външен автор в няколко известни и четени в България списания, като „Паралели”, „Моят дом”, „Жената днес”, „Фреш” и др. Малко по малко, когато се дипломирах, навлязох и в информационната журналистика. Започнах работа в информационен вестник и сайт, отразяващ новини и от Търговище. Работих и в редакцията на „Топ новини” в Шумен. Чисто географски това доста ме приближи към родния град. По това време срещнах и бъдещия ми съпруг Явор, което окончателно ме върна в Търговище. Бях на 25 години, когато взех решение да поема нова посока в живота. Винаги съм имала склонност да се задълбочавам в нещата около себе си. И точно това започна да ми липсва в журналистиката. Впускаш се в тема, която те завихря и развълнува, а в края на седмицата тя вече не е част от живота ти. Започнах да търся нов начин, по който да се свързвам със събитията и хората около мен. Станах доброволец в Центъра за работа с доброволци към Клуба на НСО-Търговище и това откри пред мен два нови пътя – към НПО сектора и психологията. Успях да видя други места, по-големи градове, но мисля, че Търговище е моят град, и за момент не съжалявам, че избрах да се върна тук и да градя бъдещето си. Категорично мога да кажа и че не гледам на работата си като на време, прекарано зад компютъра в офиса. За мен тя е моята лична инвестиция в доброто.
-По какъв начин Търговище може да задържи младите си кадри, според теб? А и не само Търговище, а всеки работодател в днешно време?
-Като им даде смисъл! Като им отвори вратите за растеж и се допитва до тях! Младите хора носят нови гледни точки, нови подходи, които биха били ценни за всеки бизнес или начинание, но за съжаление малко са работодателите, които имат желание да ги чуят. Изобщо младите хора в Търговище, а и в България са доста ограничени изобщо във възможността да изразяват личното си мнение по много от нещата и политиките, които ги касаят. Като започнем от семейството, училището, работата и не на последно място техния град. Опитваме се да ги вместим в рамки, които често, така да се каже, не са по техния размер, и затова ги губим.
-По какви проекти си работила до този момент в Клуба на НСО? Имаше ли нещо, което по-силно те впечатли и докосна?
-Работила съм по много интересни и смислени проекти. В сферата на младежките дейности например съм участвала в проект, насърчаващ младежкото гласуване, и в друг с еконасоченост. В сферата на социалните дейности съм била част от екипа, организирал Училища за бременни, Училища за родители, Лидерски академии, Обучения за работа с хора в риск. Участвала съм и в различни тренинги за развиване на социални и комуникативни умения. В провеждането на фокус групи, които извличат мненията на гражданите по различни теми, които ги касаят. Сега имам удоволствието да работя по нов проект, който надгражда досегашната ни работа в сферата на ранното детско образование. Знаете, че Клубът на НСО съвместно с Фондация за децата в риск по света работи по две програми – „Библиотека на играчките” и „Музика в действие”, насърчаващи детското развитие чрез игра. Разполагаме с образователни играчки и заедно с тях пътуваме при деца от няколко места в Търговище, където заедно играем и учим. От началото на тази година имам огромната радост тъкмо аз да съм човекът, който три пъти в седмицата посещава малчугани от първа група на детска градина „Славейче” в Търговище. Заедно с тях всеки ден научаваме нещо ново. Мисля, че работата с деца е едно от нещата, което най-много ми харесва да правя. Те са като непечен хляб, като тесто, в което колкото повече влагаш, толкова повече ще получиш накрая! Изключително зареждащи! В тази насока би ми се работило и занапред.
-За изминалата година ти бе връчена награда от Клуба на НСО, ще ни разкажеш ли малко повече за нея? Какъв беше поводът за отличието и какво е за теб това признание?
-Неправителствените организации в Търговищко имат традиция в края на всяка календарна година да се събират, гласуват и отличават най-изявените, активните, и успешните каузи и инициативи от региона. Тази година наградени бяха редица идеи и хора за пример, посветили работата си на подобряване на живота в нашия край. Сред тях бяха например сдружение „Светлина и за нас”, които работят срещу безработицата сред хората с увреждания; фондация „Botanica Life”, чийто екип ще създаде в с. Надерево академия за екологично земеделие и ще обучи над 100 младежи от цялата страна; детска градина „Пчелица”, читалище „Светлина” – с. Давидово, Детско отделение на нашата МБАЛ-Търговище, които ни протегнаха ръка в инициативи, подобряващи детското образование и развитие, както и много други достойни инициативи. Всички те са наши добри партньори и съмишленици! Тази година аз имах честта да получа една от най-емблематичните награди на нашия сектор – тази за Кауза на годината. Тя е във връзка с проект, по който работя – „Подкрепа за по-добро здраве и образование”, който подкрепя бременни жени, без възможност да си платят здравните осигуровки. Още през 2007 година Министерство на здравеопазването дава чрез своята Наредба № 26 възможност на всяка бременна жена в България за един безплатен преглед и изследвания. За съжаление обаче, до старта на нашата работа в Търговище през 2016 г. тук нямаше нито една жена, която да се е възползвала от това си право. Извоюването на това именно ми донесе наградата. Тя, разбира се, е резултат от работата на целия ни екип, както и на организацията, която ни финансира Тръст за социална алтернатива, която направи това възможно.
-А защо всъщност тази кауза спечели? Защо е важно всяка бременност да бъде проследявана без оглед на здравноосигурителния статус на майката?
-За мен темата не опира само до отговорността и възможностите на майката, която в случая не може да се плати здравните си осигуровки. Опира до правото на всяко дете в България на безплатно здравеопазване, което му е гарантирано след раждането, но не и преди това. Не и по време на бременността! А всички знаят какви са рисковете от физически и психически увреждания при непроследените бременности. Именно за това, за усилията да дадем равен шанс за старт в живота на бебета в риск, получихме и тази награда.
-Благодарим ти за този разговор, продължавай все напред!
-И аз благодаря! Пожелавам Ви леко журналистическото перо, все повече хора за пример и смислени каузи да намират място на страниците на вестника! Бъдете здрави!
Интервю на Симона Алексиева