ТЪРГОВИЩЕ, КЪДЕТО ЖИВОТЪТ СЕ СЛУЧВА

За смисъла да твориш в малкия град и да развиваш потенциала си в него, за сбъднатите мечти и щастливите мигове, за полета нависоко – физически и душевно, за творчеството – онова, което сам създаваш, и другото, което природата ти подарява, говорихме с Кольо Ст. Колев, въздушен фотограф в платформата „Търговище отвисоко”.

Снимка: Димитър Танчев

За неговия проект сме Ви разказвали преди по-малко от година, когато стартира с първите си снимки, направени с дрон. Освен тях обаче Кольо е подготвил нова изненада за търговищенци – късометражен филм, озаглавен „Търговище, където животът се случва”. На 13 юли 2017 г. от 19.00 часа всички, проявяващи интерес към филма, ще могат да му се насладят с безплатен вход в кафе-театъра на ОНЧ „Напредък -1864”. Какво издаде дрон фотографът в навечерието на премиерата, специално за „Знаме”, четете в следващите редове.

-„Търговище, където животът се случва”, много хора биха казали веднага: „Какво пък толкова се случва в Търговище?”. Ще ни издадеш ли през твоя поглед за случващото се в нашия град и защо избра да кръстиш така първия си късометражен филм?

– Случването е процес, който или усещаш, или пропускаш през някакъв свой филтър просто да отмине. В Търговище може да се случи всичко, но може и през целия живот на човек да не се случи нищо. Идеята за филма я обмислям отдавна, като първообразът й беше малко по-различен и по-мащабен. Исках да направя видео съдържание с подбрани, според моята преценка, места от града, които си струва да бъдат видени от друга перспектива – от птичи поглед. Търговище от въздуха, Търговище от небето, Търговище такова, каквото е, достатъчно далеч от мрънкащия човек и мръсотията, която в повечето случаи сами си правим, и после си търсим виновни. Исках да покажа онази част, в която дребнавостта, посредствеността и елементарното са трудно забележими. Да живееш в малкия град, не означава да се примириш с обстоятелствата. Това, колко голям ще бъдеш или колко смислени неща ще създадеш, изобщо не е географски обременено. А в Търговище животът наистина се случва. Съзнанието е нашият истински лимит. Ако се ограничаваш с мисли в колко малък или неразвит град живееш, ще останеш заграден с оправдания до края. Можем да превърнем живота си в по-интересно, по-съдържателно, по-идейно и цветно място за споделяне. Посланията, които оставяме, реализирайки идеите си, променят света.

– Освен пред търговищка публика, късометражният филм участва и в конкурс, ще разкажеш ли за нашите читатели малко повече за този форум?

– В края на август тази година ще се проведе Международен дрон-кинофестивал в Пловдив. Получих покана за участие в него, и това ме мотивира да задвижа реализирането на идеята си за филма с кадри от Търговище. За съжаление или не, трябваше да се вместя в няколко минути. (според регламента на фестивала видеото не бива да надвишава 6 минути). Ако видеото попадне в официалната селекция на фестивала, то една красива история за Търговище ще достигне до над 3000 души публика през август. Форумът е с конкурсен характер, но най-голямата награда би била възможността да се срещна с най-добрите в Европа въздушни фотографи и дрон пилоти. Нека не подценяваме и факта, че името „Търговище“ има реалния шанс да отеква от екраните на международните дрон-кино фестивали.

– Кой те подкрепи в проекта за „Търговище, където живота се случва”?

– Пряко и косвено в продукцията участват над 100 души. Специално заснетите сцени за този филм включват семейство с 4-месечно бебе, облечени в носии, дете на три години, младежи, които имат задачата да покажат най-чистото чувство между двата пола, и възрастни хора, в които е заключена традицията и устоите на българските ценности, и най-хубавото е, че всички „изиграха“ себе си, без да им се налага да влизат в роли, които са им непривични. Някои от хората са много близки мои познати, с други се запознахме около снимките. Характерното за това кратко видео е, че всички сцени са заснети с дрон. Гласът, който ще чуете да разказва историята, както и уникалната музика към филмчето също са на хора от нашия град. И точно в това е магията, когато заглавието е „Търговище, където животът се случва“.

-На кои места в Търговище ще разходиш зрителите с филма?

-Имаме толкова много кътчета, където можеш да създадеш собствени микросветове и да забравиш за всичко останало. А всички тези места разказват истории и не само за минали събития, а за усещането, което човек изпитва, когато е сред тях. Парк „Юкя” на залез, Борово око, погледнато във формата на сърце – класическо, преекспонирано, клиширано, но обичано място, носещо необикновена магия, любимият ми квартал „Варош” с архитектурата и уникалността си и още и още… Но нека оставим гостите в състояние на очакване на премиерата, която е на 13 юли от 19 часа.

-Екзюпери казва, че същественото е невидимо за очите и се усеща само със сърцето. Чрез твоите фотоси отвисоко, особено на изгревите и залезите, ти успяваш да предадеш тази красота на невидимото, на усещането, на сърцето. Правиш много хора част от тази емоция, от тази природа картина. Ние я виждаме като завършен продукт в снимка, а ти наблюдаваш целия процес от спокойно наредените памукови облаци, през жарките червено-сини-пурпурни нюанси до розовото небе, това е момент на душевно щастие или зрителна експлозия от цветове?

-Определено и двете. Мешаница от споделени емоции. В снимките на изгревите и залезите всеки път виждам целувката между деня и нощта. Тази целувка е толкова мимолетна, колкото и докосването им. В единия случай – разтапящото се слънце при залез, което обагря от оранжево, през розово, до кърваво, избледнявайки в мастилено след това. А в другия случай при изгрев – с цикламено-синьото до ярко жълто утро. Огромна палитра от топли цветове.

-Звучи като да нарисуваш картина, разполагайки с всички цветове на фантазията. Художниците го правят първо в съзнанието си, след това на бялото платно, а природата ни го подарява всеки ден.

– Клиширано, но е самата истина. Най-съвършеният творец си остава природата. Единственото, което аз мога да се опитам да сторя, е да запечатам миг от играта на четката между небето, слънцето, хълмовете и земята, възпроизвеждайки го в кадър. Останалото е силата на човешката емоция отсреща, на хората, до които е достигнало изображението, начинът, по който те възприемат композицията. Защото нито една снимка не би имала стойност, ако не създава усещане, емоция, помръдване на тръпчинки по лицето. Дори най-перфектно заснетия технически кадър би стоял пуст, студен, едноцветен, без форма, без светлина …като тяло без чувства, ако не докосва вътрешно гледащия го.

Вярно е, че всеки има проблеми, трудности, дилеми, които да разрешава, но пък ако намери това, което го удовлетворява, ежедневието би имало коренно различен облик. Умение ли е да виждаш красота в мъглата или сила на духа и творчеството?

– Дори в мъглата има красота. Рано сутрин, гледайки я високо от хълма. Извисявайки се над нея в мислите си. Надскачайки горчилката, която и без друго умеем да приготвяме твърде добре. Няма смисъл да си крадем красиви мигове, защото можем да ги създадем сами. Достатъчно е да открием истинската си страст и да й се отдадем. Рядко човек съчетава начина, по който се препитава, и онова, което истински го пали отвътре. Аз съм от малкото, които имат този шанс, и наистина го отчитам като привилегия, затова съм благодарен и на работодателя си, и на страхотния колектив, сред който имам щастието да работя.

-Твоето послание с филма и снимките, които правиш с дрона?

– Търговище отвисоко изглежда ПРЕКРАСНО! Така изглежда онова Търговище, в което искам да живея!

Интервю на Симона Алексиева

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.