Валентин Княжевич, родолюбецът

Много са поводите за този наш разговор с Валентин КНЯЖЕВИЧ, старши учител по физическо възпитание и спорт към Второ СУ”Проф.Н.Маринов”.

Срещу 24 май той беше удостоен с Диплом от Община Търговище за неговата 60-та годишнина и цялостен принос в изследването на регионалната история и красотата на нашата природа. Малко преди това, заедно със семейството си, той посети Иерусалим и стана хаджия. Като краевед, магистър по история, В.Княжевич е написал 7 книги-сборници и над 200 статии на родолюбиви теми от региона и страната.

-Г-н Княжевич, да започнем с пътуването до Йерусалим. Как се случи това?

-Тази година семейството ни отбелязва двоен юбилей-аз навърших 60 г., а съпругата ми Поля 50. По този повод, заедно с децата, които живеят и работят в София/Радослав, инженер, Деница, архитект/ решихме заедно да си направим тази семейна екскурзия, за да ознаменуваме повода. Избрахме дестинацията до  Йерусалим-моя отколешна мечта, тъй като  тя е  била посещавана и от моите предци.

-Първото Ви впечатление от този вечен град- Йерусалим, където всеки ъгъл, камък или уличка има своята история?

-Намира се в гола страна, където с човешки труд и с огромната инициативност на местните от пустиня всичко тук е превърнато в градина…

-Да стъпи кракът ти върху свещените земи на Назарет, Витлеем, да усетиш въздуха в Лида, Палестина, Тиберия…Вероятно, усещането е неописуемо…

-Трудно с думи може да се опише всичко това, то трябва да се усети на място. Бяхме в Йордания, Оман, където не можеш да видиш пешеходни пътеки, а няма нито един прегазен пешеходец, няма пътно-транспортни произшествия, тъй като хората са изключително възпитани, уважителни един към друг…

-Кажи сега как се става хаджия?

-О, о…има си специален ред, за да получиш тапия! Първо трябва да посетиш  църквата „Рождество Христово” във Витлеем, където е роден младият Исус. После да извървиш  мъчителния път на Христос по  Виа Долороса, който се състои от 14 спирки, всяка една от които е свързана със страдания му. Последната от тях е Голгота- Божи гроб, където днес се издига църквата  „Възкресение Христово” в Йерусалим. Вечерта е  тържественият момент, когато се връчват  поклонническата Диплом и вписване в книгата на хаджиите  …Усещането е страхотно, то не може да се опише с думи.

-Сега, връщайки лентата назад, кой беше върхът на приключенията?

-Всичко беше изключително забавно и необичайно- разходката до Петра/ едно от 7-те чудеса на света, само аз и още двама души от групата го обходихме/; на планината Небо/ където е гробът на Моисей/, качих се и до гробницата на Арон, а може би  върхът на преключенията беше изкъпването ми в р.Йордан. Неописуемо! Бях щастлив, че преживях и споделих всичко това с моето семейство!

-Г-н Княжевич, да се върнем към българската действителност…20 години ти ръководиш скаутски клуб, не веднъж сме се срещали в Балкана, безспорно и с личния ти пример, и с наученото на тези лагери младите хора  не само укрепват физически, но и получават друг морал, друга нагласа към живота и света- да обичат природата, да я пазят чиста, а това е изключително важно при работата с младите- някой да им обърне внимание да правят уборка в гората, да ги научи как да палят огън, да ги научи на туристическия поздрав. Толкова е важно всичко това! Наистина, 20 г.никак не е малко време, но разбрах, че вече се оттегляш от тази дейност.Защо?

-Ще бъда лаконичен и ще го кажа така: за да се  поддържа този Скаутски отряд , години наред това беше на добра воля и със собствени средства. Е, вече нямам сили с глава „да разбивам стени” и да се справям с толкова много неща- с  тази огромна бумащина и  най-вече липсата на внимание от страна на обществеността.

-Последната ти книга/в съавторство/ за „Природните богатства на Търговищкия край” е едно безценно помагало за малки и големи. Зачете ли я, човек се прехласва  пред великолепието и богатствата на търговищкия балкан : 20 водопада , всички вековни дървета, птички, змии, растения в Търговищки регион…Това е един безценен труд, който трябва да се чете и препрочита от всеки,  да знаят децата ни колко богата и пъстра е земята ни…/Благодарим на Росица Куцарова, че ни предостави книгата, за да се насладим и ние на това изключително четиво!/

– Тази  книга е със статут на учебно помагало и със съдействието на РБ”П.Стъпов” тя  се зачислява към всяко  училище.

-Захванал си се с толкова много неща- автор си на 3 сценария –възстановка за освобожданието на Търговище и на с.Дългач, имаш десетки страници, посветени на родови хроники, продължаваш да пишеш фамилната книга на твоя род-какво ти дава всичко това?

-Осмисля живота ми…

Много, много още може да се разказва за този наш толкова колоритен съгражданин хаджи Вальо Княжевич: за неговите 20 участия по пътя на Ботевата чета,за другата голяма тема- родовите му хроники/Библията на неговия живот/, за поредицата от книжки „Историята на Търговище”, за недовършените страници, посветени на старите Ески джумайски фамилии и още и още…Спираме дотук и оставаме в очакване на обещаната поредица от статии и хроники на нашия събеседник, в които сам той да разкаже за своята безкрайно интересна и родолюбива дейност.

ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.