НАГРАДА,КОЯТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА В ЦИФРИ

– Че­с­ти­то, г-жо Ан­то­но­ва! Би­х­те ли ни ка­за­ли не­що по­ве­че за про­це­са, чрез кой­то се сти­г­на до те­к­с­та-по­бе­ди­тел?

-Вси­ч­ко ста­на в от­го­вор на въз­ни­к­на­ли  ре­п­ли­ки сред об­ще­с­т­ве­но­ст­та, по по­вод на то­ва, че жу­ри­то на обя­ве­ния от Об­щи­на Тър­го­ви­ще кон­курст за текст, кой­то да ле­г­не в ос­но­ва­та на хим­на на гра­да ни, не ха­ре­са ни­то един от пре­д­ло­же­ни­те ано­ним­ни те­к­с­то­ве и се на­ло­жи сро­кът да бъ­де удъл­жен в оча­к­ва­не на по-ши­ро­ко уча­с­тие.

А ре­п­ли­ки­те, за ко­и­то ста­на ду­ма, мо­гат да се обо­б­щят  та­ка:” Ами жу­ри­то ка­то не ни ха­ре­с­ва сти­хо­т­во­ре­ни­я­та, да се­д­не, па да си на­пи­ше!” Об­ви­не­ни бя­х­ме в не­ком­пе­тен­т­ност, в при­с­т­ра­с­тие, в пре­ка­ле­но ви­со­ки изи­с­к­ва­ния. А в ко­ми­си­я­та, оце­ня­ва­ща те­к­с­то­ве­те, вли­за­ха фи­ло­ло­зи-бъл­га­ри­с­ти, по­ло­жи­ли из­пит по ли­те­ра­ту­ро­з­на­ние, ка­к­то и ут­вър­де­ни му­зи­кан­ти, за­по­з­на­ти с ком­по­зи­ци­он­ни­те изи­с­к­ва­ния за пе­се­нен текст. То­га­ва аз по­да­дох за­я­в­ле­ние за из­ли­за­не от жу­ри­то по ли­ч­ни при­чи­ни и ско­ро след то­ва де­по­зи­рах своя ва­ри­ант –  по ре­да, изи­с­к­ван от пра­вил­ни­ка за ано­ним­ност.  Те­к­с­тът спе­че­ли 7 от 9 гла­са. Бла­го­да­ря на жу­ри­то.

– Вие сте ав­тор на двай­се­ти­на бе­ле­т­ри­с­ти­ч­ни кни­ги, ско­ро ще из­ле­зе от пе­чат ро­ма­нът ви „Пър­ви­ят след Бо­га: лю­бо­в­та и смърт­та на Ва­сил Ле­в­с­ки”, как та­ка из­ве­д­нъж ре­ши­х­те да пи­ше­те ри­му­ван текст?

– Те­зи не­ща не ста­ват из­ве­д­нъж. В ран­на­та си мла­дост из­да­дох сти­хо­с­бир­ка­та „По­в­то­ри­ми не­ща”, за­що­то в оне­зи  ща­с­т­ли­ви го­ди­ни пи­шех сти­хо­ве. По­с­ле ме за­ин­т­ри­гу­ва про­за­та, но в нея съ­що мо­же да бъ­де вло­же­на по­е­зия. Та­ка че те­к­с­тът за хим­на по­т­вър­ди ед­на моя ста­ра лю­бов към ме­ре­на­та реч.

– Би­х­те ли ци­ти­ра­ли по­не две-три стро­фи от бъ­де­щия химн? 

– До­пу­с­кам,че при пре­д­с­то­я­ща­та ра­бо­та с ком­по­зи­то­ра мо­же би ще се на­ло­жат ня­кои про­ме­ни в те­к­с­та, свър­за­ни с изи­с­к­ва­ня­та на му­зи­кал­но­то фра­зи­ра­не, и ,а да не за­б­лу­ж­да­вам ау­ди­то­ри­я­та на ве­с­т­ни­ка, ко­я­то дъл­бо­ко ува­жа­вам, ще ка­жа са­мо,че в ре­ф­ре­на на хим­на вли­зат три­те им­пе­ра­ти­ва от де­ви­за на Тър­го­ви­ще:” БЯХ! СЪМ! ЩЕ БЪ­ДА!”

От офи­ци­ал­но­то съ­о­б­ще­ние на об­щи­на­та ста­на яс­но, че вие сте от­ка­за­ла да по­лу­чи­те на­г­ра­д­на­та су­ма от 1000 ле­ва ка­то по­бе­ди­тел в кон­кур­са и сте я пре­до­с­та­ви­ли за бла­го­т­во­ри­тел­ност.

– То­ва е най-мал­ко­то, ко­е­то мо­жех да на­п­ра­вя за гра­да, в кой­то жи­вея и кой­то оби­чам. Най-ви­со­ка­та на­г­ра­да е оцен­ка­та на жу­ри­то, на об­ще­с­т­ве­ни­те съ­ве­ти и на об­щин­с­ки­те съ­ве­т­ни­ци. А тя не мо­же да бъ­де из­ра­зе­на в ци­ф­ри.

Деяна Въл­че­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.