Интервю със Стефка Петрова – богослов, ръководител на Неделното училище
-Как човек като Вас с богословска нагласа осмисля дните преди празника на празниците Великден, г-жо Петрова?
-В тези предвеликденски дни си спомням за две думички- СМИРЕНИЕ и ТЪРПЕНИЕ.
По време на пости често споменаваме думата „смирение“, която означава „с мир“. Смирението го разбирам като отсъствие на гордост, егоизъм и желание за надмощие над хората. Много е трудно да се смиряваме пред нашите ближни. Вместо това, изпитваме превъзходство над другите, защото се считаме за по-добри, дори и когато имаме много големи „трески за дялане“. Ние винаги оправдаваме своите недостатъци, винаги ги обясняваме. Смирение, означава и мир в отношенията ни с хората, мир със себе си. А като имаш мир със себе си – ще си готов и да обичаш. Да се подготвиш да обичаш, това е постът. Да не обръщаш толкова внимание на себе си, на това какво ядеш, какво пиеш, а да се настроиш за радостта от общуването. Да погледнеш това, което досега не си виждал и само си минавал покрай него, без да му обръщаш внимание. И друго ……….мисля и за това- как да придобия повече търпение. Благодател, която ни липсва. Защото да имаме всичко и, ако може да е веднага, неусетно се е превърнало в желание от първостепенно значение. Да бързаме да направим нещо и за него да бъдем възнаградени веднага … Да сме нетърпеливи в започването на друго начинание, та и за него да ни платят……. И всеки ден е така. Празниците на Църквата не са припомняне на събития, не са празнувания, както ние ги разбираме, а дни и часове, в които Бог дава особена благодат на Своята Църква, на хората. Християнството не е просто традиция, абстрактна вяра или показна обредност, а начин на живот. Живот с Бога, по Неговите правила и закони! Живот, в който има трудности, но е благодатен и води към спасение на душата! Такива особени дни за душата са път, светъл и благодатен път към Възкресение Христово.
-Как ще въвеждаме младите във вярата? Оптимист ли сте за бъдещето на вероучението сред подрастващите?
-Всяка неделя, часовете в храма с децата се превръщат в приятелски разговори за това – какво пиртеснява младите хора, за това- как се справят с предизвикателствата ежедневно и повярвайте – всеки път аз се уча от тях, от малките на разум, на честност и откритост , на това как искрено да поплача, когато това ми е нужно. На октрит разговор с Бога, на правилната молитва- без поза, без парадност и без лицемерие. И се зареждам с онова , което толкова много ни липсва на нас , възрастните. Ето , това са децата за мен. И както е казал големият ф.Достоевски- „Душата се лекува, когато е сред деца“. Не мога да опиша как се чуствам, когато чуя за ежедневните „подвизи“ на един или друг млад „герой“- набил някого до смърт, ударил учител, тръгнал да се самоубива, ограбил възрастен човек, взел колата на близък и я блъснал, докато се фукал колко е як, изобщо все „геройски“ постъпки, които ще го „утвърдят“ като достоен представител на нашето време! Ужасяващо! И най- лошото е, че не осъзнават, че са наранили някого: родители, близки, приятели. Но, аз съм убедена, че Бог няма да остави чедата си и се радвам истински, когато видя, че в неделя винаги има млади хора в храма. А децата не могат да се преструват. Щом са там , значи имат потребност от това. Миналата неделя , на Св.Литургия присъстваха и няколко от вече порастналите ми ученици от неделното училище . Вече големи, успели и добри хора със своите семейства. Това ме изпълва с доза опитимизъм и радост. Сега, когато посрещаме малкия човек в храма, му помагаме де се утвърди в християнската вяра и да я следва в живота си. Участието в богослужението, обогатяването на познанията за Православната вяра ще помогнат на децата да намерят у себе си положителни качества като милосърдие, прошка, взаимопомощ. Вярата ще им помогне да разпознават правилно доброто и красивото, ще им помогне да израстнат като пълноценни личности. Вярата ни дава представа какво е идеал за човешко поведение. Детето, което ще стане постепенно възрастен човек, винаги ще се разстройва , когато измени на Христовите принципи. Кой християнин ще наклевети лъжливо свой колега , за да заеме по- висока позиция в работата? Къде се толерират кражбите, грубостта и лъжата? В кое християнско семейство е добре приета изневярата и агресията?
-За съжаление, повече от днешните родители /те сами признават това/ са израснали без живителната връзка с Бога и усещат тази празнина, опитвайки се да я запълнят по различни, но безуспешни начини. Така, възрастните не успяват да научат и своите деца да обичат и да се доверяват на Бога, като търсят от Него помощ и утеха.
-Това е една от причините животът на съвременните хора да е белязан от постоянна тревожност, стрес, напрежение и отчаяние. И родители, и деца се нуждаят от знание за Бога и от хора, които да ги научат да живеят с Бога. Затова и Църквата нарича всички човеци свои чеда, защото, независимо от своята възраст, те имат нужда от подкрепа и духовно наставление. Иска ми се да завърша с обръщение към майките и бащите – водете по-често децата си в храма и там с общи усилия – на духовници и родители, да разкрием на най-малките християни чудния безкраен свят на Божията любов, да ги приобщим към общността на Църквата, където винаги ще намерят подкрепа и ще се научат да бъдат добри и отговорни към себе си и ближните, за да станат завършени хармонични личности. А за това сме отговорни ние, възрастните.
Деяна Вълчева
Сн.: Симона Алексиева