Ние, от семейния състав „Дядо, дъщеря, внучки и правнуци”-2009

Разговаряме със Стефан ДОБРЕВ /Заната/ от село Паламарца.  Той е невероятен танцьор, самодеец, танцът му е в кръвта, с него е „заразил” и своите близки.

Затова и през 2009 г. създават семеен състав, на който сложили името „Дядо, дъщеря, внучки и правнучки” 2009 . Моля го да разкаже за себе си, за своите близки.

-Роден съм в капанското село Паламарца през 1943 г.Започнах да танцувам още като ученик в ІІІ клас. В нашето село имаше ученически танцов състав с ръководител Горчо Петров. Танците съм наследил от мама и чичо, израстнах с тях по сватби и кръщенки. Иначе съм работил в Ремзавода, там също играех в работническия танцов състав.

-Целият ти живот е свързан с танца, с него си „заразил” така да се каже, и своите близки…

-Да, като се задомих, роди ни се дъщеря Добринка. Когато поотрасна, и тя започна да танцува, впоследствие завърши школата на именината поповчанка Стела Димова. След като се омъжи, родиха ни се две внучки-Сиска и Деска, които също израстнаха с танците. Двете завършиха школата „Северняче”. Правнучката ми  Сиянка и тя обича да танцува като мама и дядо, и тя е танцьорка…

-Разкажи повече за твоите изяви, за концертите по различни сцени.

-Ходим на всички фестивали. Обикновено изпълненията ни започват с нещо традиционно, капанско, продължаваме с добруджанско и тракийско. Благодарение на малката ми внучка Сиса- тя поставя танците и ний ги разучаваме вкъщи. Сам си репетирам моето солово изпълнение. Правнучката ми хем е танцьорка, хем е певица. Танците са нашият живот…

-И наградите не закъсняват-много са отличията, които си получавал и на регионално, и на национално ниво – похвали се, разкажи за тях…

– Не мога да се оплача, хората ни оценяват. Първо място имам на капанския събор в Садина. Получих голямата награда на националния фестивал „Пчелина”-Разград. Много са грамотите ми за участия солово изпълнение на народни танци от различни крайща на България. Танцът ми е в кръвта-не спирам да репетирам и да мисля за нови и нови танци, за нови участия. Това е и смисълът на моя живот.

Разговаря ДОРА МАРИНОВА, кореспондент на „Знаме” от Попово

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *