Някак неусетно нашият колега Джемил АХМЕДОВ навърши 70 лета. Честито!За по-младите ще припомним, че преди години Джемил беше 15 г. областен кореспондент за Търговище на в.”Нова светлина”.
Когато по-късно, през 1994 г. вестникът беше закрит, той създаде свое Бюро за преводи, в което работи и досега. Ето какво Джемил сподели пред представител на в.”Знаме” за своето интересно, съдържателно и богато житие-битие през всичките тези години:
-Роден съм в с.Сполука, община Ардино, област Кърджали. В търсене на препитание, родителите ми се изселват в с.Тополица, Айтоско. Тогава аз съм бил 6-годишен. Висшето си образование завърших в Хасково, в Института по култура, а след това три години бях на обучение в Софийския университет, специалност „Журналистика”. Три години след това бях на журналистическа работа във в.”Нова светлина” в Бургас. После ме изпратиха областен кореспондент на вестника за Търговище. Та чак досега…
Не мога да се оплача от живота си, напротив, благодарен съм за много неща- за чудесната ми съпруга Ганиме- най-стабилната ми опора по житейския път, която ме дари с двама прекрасни сина-Бюрхан и Месут-две момчета, които се изучиха, хванаха се на работа и никога не са ни посрамили досега. Попаднахме и на две много свестни снахи, като сестри са- гледат си семействата и работата, гордеем се с тях. Родиха ни се и трима внуци- най-големият, Джейхан е на Бюрхан ,големият ни син.Рядко умен и начетен младеж, завърши с отличие елитната езикова гимназия във Варна .После кандидатства във ВУЗ в Германия, в три града-в Берлин, Мюнхен и Щутгард, и на трите места беше приет. Предпочете Мюнхен –сега е там, специалност икономика, бизнес и финанси. Тук, при нас, са децата на малкия ни син Месут: внукът -Гюрджан / 11 клас/ и внучката Мелиса /6 клас/-най-умното, най-красивото, най-послушното момиче на света за дядо. По учение , успех и поведение следват примера на братовчеда си.
Почти всеки петък трите семейства се събираме у дома- моята съпруга ни събира на баница, на баклава, на печено пиле. Сядаме да се видим, да се разговорим…Знам, че децата пушат, казвал съм им- пушете пред мен. Но не, нито снахите, нито децата ми са си позволили да запалят цигара пред мен, приемам го като почит, уважение към по-възрастния. В такъв дух те възпитават и своите деца. Доволен съм, много съм горд с наследниците си- не разпиляват / не са и стиснати!/, но за глупости пари не харчат, карат икономично. Ето, и внукът като се върна от Германия все със смислени неща се занимава- помага ни, с приятели-колоездачи връх „Ботев” покориха, не си губи времето за празни работи. Какво да кажа- със съпругата ми си говорим, че младите все ни радват- с присъщата му усмивка говори Джемил.
Винаги засмян, готов да се пошегува, винаги приветлив и много елегантен на външен вид, човек няма да му даде 70 години. Казваме му го, а той припомня онази приказка, според която винаги зад един преуспял мъж стои една умна жена, каквато, в неговите очи, е съпругата му Ганиме-акушерка по професия, а след като излиза в законен отдих, сега винаги е при него, помага му в работата в Бюрото за преводи.Заедно двамата имат 47-годишен щастлив семеен живот. Разбира се,че животът е пъстър- Джемил е имал и по-щастливи, но е имал и по-тъжни моменти. Но по характер той е такъв човек, че предпочита да споделя по-светлите, позитивните мигове, тъжните оставя в миналото.
А как се чувства той сега, на своите 70 г? Удовлетворен и в професията, и в семейството, гледа напред, към задаващата се пролет, когато отново ще отмарят заедно с децата и внуците в тяхната вилна къща край Търговище. Винаги е проявявал интерес и към знанието, към новината, сутрин не пропуска да си купи вестник, абониран е и за в.”Знаме”, от 1982 г. е член на Съюза на българските журналисти, не е пропуснал нито веднъж да си плати членския внос. Като разследващ журналист през 1986 г. е отличен с орден „Кирил и Методий”-първа степен. В биографията си има награди от редица спечелени конкурси, продължава да пише стихове и до днес.
Ето част от последното му стихотворение, със съкращения.
МОЯТ ЖИВОТ-МЕЛОДИЯ НА МАНДОЛИНА
На деветдесетия ден от зимата съм роден,
В малко селце, в Родопските планини.
Акушерка била баба ми, на стари години
през сълзи на радост се провикнала:”Ето го юнака!”
……………….
Моят живот-бурно море на приливи и на отливи,
А аз съм една платноходка в него
С ръце, пълни с радост, раздадена на хората без завист
и без край всеки ден от мен.
Моят живот-мелодия на мандолина,
Чудният глас на Орфей-легенда-певец,
ечащ по равнини и цветни друмища
Твърд като родопска скала и нежен като коприна,
люшкан от бури, гален от тих планински ветрец
И аз съм падал, ставал съм по трънливите пътища
…………..
Коленичил съм пред тати и мама
Целувам ръце на мъдростта
и пред умните падам на колене…
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ДЖЕМИЛЕ! ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ!
Сн.:Сава Димитров